Вярно е, че в Индия, особено и разбира се най-вече в населените места, цари адска мизерия, мръсотия, гадни миризми, по улицата, ако не внимаваш, можеш да настъпиш всякакви изпражнения - не само човешки, но също и кучешки, свински, кравешки, кози, маймунски и какви ли не - защото градовете им също представляват едни мини-джунгли, с разнообразна фауна... Е, елитните квартали в по-големите и богати градове и местности правят изключение - но в Индия има всичко "от до"...
Та хората там са доста бедни, кастовото разделение и "духовния бизнес", т.е. това огромно разнообразие от всякакви религии, култове, учения и т.н. създават хем някакъв колорит, хем и са причина всъщност за духовната нищета и невежеството на средно статистическия циганин там.
Заедно с уникалните паметници на културата, храмове, крепости, музеи, празници и т.н.
Но всичко това е само на повърхността. Това, което има предвид Ошо и което и аз съм усетил, е някаква по-особена вибрация, някаква енергия, бих казал - някаква естествена и спонтанна "радост от живота", някаква сърдечност, която съществува в самото място, в самите хора, навсякъде, като някаква енергия и неуловимо за сетивата присъствие... Някакъв ентусиазъм, спонтанност, искреност, сърдечност. Това може и да не зависи от самото място и разбира се да не се среща само в Индия разбира се, но досега сред държавите, в които съм бил, там като че ли е най-силно изразено. При все че Индия е бедна страна, в богатите страни може би покрай обсебванията на егоистичния работохоличен материалистичен начин на живот са твърде твърде далеч от тази непринуденост.
Та тази естествена радост човек може и трябва да я носи разбира се в себе си навсякъде, където присъства. Тя разбира се не бива да е зависима толкова от външни фактори, колкото от вътрешни. Но в Индия специално, като че ли настроението е такова, като най-интересното е, че то изпълва въздуха и въобще го чувстваш като някакво живо присъствие, част от което си ти самият и то е част от тебе, при това на базата на цялата бедност, мизерия и глупост, с която се характеризира държавата Индия. А аз имам предвид духа на Индия, това, което е отвъд привидните повърхностни впечатления от глупостта и мизерията...
Не знам на какво се дължи това. Дали на мъдрите учители, населявали това място от древността до наши дни, както и на уникалното смирение и в същото време спонтанна радост от живота, характерна за хората там... Но това е Индия.Редактирано от бeзпътeн на 17.02.07 04:34.
|