Абе не мога да си изкривя душата, в ''Силмарилион" проблема с доброто и злото у героите е решен доста по- добре отколкото във "Властелина". Там наистина има герои, които са интересни именно със сблъсъка на двете идеологии в душата си. Феанор и синовете му, Турин, Тингол... няма сега да ги изброявам и да им правя анализ. За това съм съгласен.

Да, ама и в "Силмарилион" си остава проблема с битките. Според мен Толкин не е от ония писатели, които обичат да слагат кървища, черва и гадости в книгите си. Ок, и аз не обичам крайностите, ама според мен може да бъде и по- добре от неговите битки, независимо в коя книга. И все пак си има изключение и то за мене е в лицето на дуела между Финголфин и Моргот. Класика! Тая битка винаги ме е "хващала за гушата" като я чета.

Между другото, сега ми щукна още един недостатък. Може и да греша, но ми се струва, че Толкин до някаква степен дискриминира (не е най- подходящата дума в случая, ама нейсе) лошите си герои. В "Силмарилион"- а примерно чета безкрайни глави за родословията и подвизите на елфите и хората, а за Моргот- почти нищо съществено. На мене би ми било много по- интересно да знам примерно какво представлява Ангбанд отвътре (имам предвид подробно и ярко описание, а не вялото споменаване в главата за Берен и Лутиен, от което така и не можах много да си го представя), отколкото да речем... родословието на Нуменорците. Във "Властелина" същата работа. Саруман, с великия си План и всичко, загина по комично- нелеп начин, а за Саурон да не говорим- там унижението е пълно. Как може!? Та аз симпатизирам именно на лошите, по дяволите!!!