Вече 3 години съм влюбен в Средната земя и то заради филмовата трилогия, която определям като най-добрият филм за всички времена.

Преди година четох „Хобитът” и останах сравнително разочарован. Сега почнах да чета „Властелинът…”
Прочетох „Задругата…” и сега съм на средата на „Двете кули”. Честно казано ми е малко скучно. Оценявам всички показатели на художествения текст (и уникалната История на Средната земя), но не ми допада особено. Според мен историята във филма е оптимизирана и представена на едно по-горно ниво.

Не ми допада мудността. Широките описания не са насочени спрямо главните персонажи. Уморява ме фактът, че трябва да знам името на всеки връх до който минават героите. Липсва интрига.

- Арагорн е готов да се завърне като Крал на Гондор. Скучно е! Дилемата във филма е уникално пресъздадена.
- Ентите! Скучно е, че толкова бърдо и лесно решиха да помогнат във войната.
Има още доста такива примери. Като цяло липсва духовното развитие на героите, ако изключим прераждането на Гандауф и „поглъщането” на Фродо.

Беше ми писнало повечето фенове на книгата да плюят върху промените във филма. Толкова дълго съм чел мнения за това как филмът обижда литературната основа, но сега след като и аз се запознах с нея, смея да твърде, че нападките са крайно незаслужени. За мен това е един от редките случаи, в които историята на кино лента изглежда по-добре от колкото на лист хартия.

За финал обаче искам да кажа, че благодарение на книгата навлязох още по-навътре във Историята и заобичах много повече Средната земя. Въпреки, че ми е сравнително скучно да чета „Властелинът…”

ПС: Нали знаете, че никой и никога не е твърдял, че Тоукин е писател. Той е просто гений!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите