Да момиче, ти имаш талант, но трябва да работиш върху него. Рано е още за книга, но продължавай да пишеш – така се учи човек, изглажда стила си, обогатява изразните средства.

За да покаже какво по-точно имам в предвид, съм редактирала набързо част от написаното от теб. Виж каква е разликата, не че аз съм връх на сладоледа, но освен чисто граматически, писателят трябва да се грижи и за смислово възприятие. Много е важно какво точно пишеш, дори коя дума след коя следва, колко пъти се повтаря или иначе казано как е употребена. Също така художественото писане изисква определена мелодика и ритмика на езика, която се постига чрез комбиниране на думите, а после и на изреченията. Всичко това се постига с тренировки и копиране на други автори /да, да ... това е особено полезно!/

Историята също може да бъде много интересно продължена. Дъщеря на Саурон ми звучи чудесно, само дето мисълта, че Саурон е правил секс със с някой ме докарва до безумна ревност! Ауууу ... не давам!

Но по същество.

Ти пишеш:
Вратата изскърца зловещо. Хобитът си помисли, че когато си изпотен и сърцето ти тупти силно, вратите винаги скърцат зловещо. Но и вратата си я биваше. Върху блестящия черен бронз, релефните озъбени фигури на орките, инкрустираните метални тръни, тайнствените руни биха извикали у всекиго трепет.
А малкото побеляло същество, което побутна с меча си тежките двери съвсем не извикваше страхопочитание. На гърба си носеше протрита зелена мантия, прегърбено от годините, а блестящият меч в ръката му никак не отиваше на сбръчканото от годините лице…
Коридорът, който си изправи пред очите му, приличаше повече на бездънна яма. Мракът сякаш нямаше край. Каменни статуи, наредени до стените, държаха горящи факли, а димът им се стелеше над схлупения таван.


Аз редактирам:
Вратата изскърца зловещо. Върху блестящия черен бронз, трептяха озъбени фигури на орките, оплетени с тръни и тайнствени руни. “Когато сърцето ти тупти така –си каза тихо той - вратите винаги скърцат зловещо.”

И ниската, обвита в дълъг прашен зелен плащ фигура, побутна с меча си тежките двери и влезе. Изпод качулката падаха посребрени от годините кичури а по блестящото острие на вдигнатия меч се отразяваше едно дребно, набраздено от дълбоки бръчки лице.

Коридорът се изправи пред очите на стария хобит като бездънна яма. Мракът сякаш нямаше край и само каменните статуи, наредени край стените сипеха мъждивата светлина на своите факли и лютивия дим, стелещ се на вълни под схлупения таван.

И т.н. и т.н.

..those who will rebel against authority must not themselves be the authority.