|
В отговор на:
Хайде сега ми посочете една изучавана творба, която ви е дала много, в която сте се вманиачили до побъркване?
Първо ще отбележа факта, че по принцип не се вманиачавам до побъркване в книги. Иначе за смисъла, който ти си вложила - Хамлет.
И не мога да се досетя за изучавана творба, която да не ми е харесала единствено поради това, че фигурира в училищната програма. Да, много от тях не ми харесват, но то е просто защото не ми харесват. Мога да покажа какво намирам за слабо в тях и литературно, и чисто читателски.
Личното ми мнение е, че много от книгите, които се учат в у-ще, са по-скоро история, отколкото литература. Че са там, за да подхранват някакво болно и излишно патриотично чувство в неспирно глобализиращо се общество, което така или иначе губи и ще губи граници и националност.
Но това ми лирическо отклонение няма общо в случая. 
Всички тези, обаче, които твърдите, че не харесвате нещо, само защото е трябвало да го прочетете, да сте се замисляли, че може би връзката е обратна? В случай, че повечето изчетени неща за училище не струват, човек може да си изгради непоносимост към наложените книги. Но не самото задължение, а затвърденото убеждение, че подбраната задължителна литература е загуба на време прави така.
Разбира се, може и да бъркам. По простата причина, че аз винаги съм избирал кои от тъй наречените задължителни книги да прочета. Откъдето стигаме и до други 2 неща:
1) в обкръжаващата ме среда има около 2% нечетящи хора (елитна гимназия, дамс, каймакът на обществото - сори, ама аман да се срамуваме, от това че ни бива)
2) нечетящи винаги ще има. Дори във времето, когато книгата е била едно от малкото забавления, нечетящи пак е имало. И всъщност няма нищо лошо в това да не четеш, дори спестява време, макар леко да затормозява израстването. Но познавам и съвсем начетени хора, които съвсем аргументирано са ми описвали защо не четат. Познавам и четящи, които са пълни дебили. Като цяло е въпрос на личен избор (понякога и вроден потенциал) какъв ще бъдеш, както и дали да четеш. За четенето обаче от значение е и какво, кога ще ти пробутат.
Защото вкусът наистина се развива в ранна детска възраст. Или в по-късна такава. Но ми е писнало да се вайкаме от образователната ни система, вместо да вземем да се пробваме да я променим, още повече когато има конкретно предложение по какъв начин.
Ето и причинно-следствена връзка:
гадни произведения <-> неприязън към учебната програма <-> по-голям процент нечетящи хора
ами защо да не е:
правилно подбрани произведения <-> интерес към литературата <-> сещате се
А сега ми кажете, че още от 4 годишни имате непоносимост към нещата, които трябва да свършите ("насила") и такава не се заражда само при условие, че присъства очевидна безполезност във въпросните задания.
П.П> Що се отнася до некадърните учители - некадърни хора винаги ще има навсякъде. Нема начин. Разбира се, можем да опитваме да намалим процента им.
От ботевите стихове харесвам някъде общо 6. От учителката ми по литература пък чух най-абсурдната възможна интерпретация на "Хаджи Димитър". Което ок, нали, но проблем беше това, че тя отново говореше не от собствената си гледната точка, ами от онази всевиждаща позиция над рамото на Ботев, дето той непрекъснато й е споделял "какво е искал да каже авторът".
Не казвам това, за да се похваля, че влязох в спор. Не е и за да се оплача от последвалата двойка. Просто "Хаджи Димитър" не спря да ми харесва.
Nothing to Add
|
Re: Още едно твърдо "НЕ" [re: Бeзцeнни]
