Брех, аз тук тамън се бях отказал да влизам, но Seaborn най-любезно ми напомни, че битката още не е спечелена.

Ето какво му отговорих аз на горния пост:

И тук щеше да си почакаш за отговор, ако не бяха промените по форума.

But the evil begins to work.

Е? Пише "злото", а не "пръстена". Злото в душата на Исилдур, той не е перфектен.
Гордостта е зло в случая. Ненужна самоувереност, съблазън от това, че може да стане велик. Можем ли да предпишем това на пръстена? Разбира се че не.

Виж какво става с Боромир. Той защо поисква пръстена според теб? Нима защото пръстена му повлиява, или защото пръстена просто му трябва? Просто желанието за този пръстен, покварява сърцето. Желанието за силата, която може да даде. Исилдур първоначално е съблазнен. Той се поддава на злото. Точно както казва Толкин. Обаче първоизточник на това зло не е пръстена, а собствената му горделива натура. По-късно, когато помъдрява, той разбира това. Всеки напрадубеден читател веднага ще разбере. Аз съм ловко копеле. :) Дерзай

След това нещата тръгнаха в посока, в която не е по силите ни да гадаем. (Поне засега, все още чакам отговор )