Не, не, не се извинявам, че имам мнение (май толкова смирен не съм), а че го поднесох по-...сприхаво, отколкото съм възнамерявал.

Пуканки правим секакви :)), но темата ми даде възможност да си дам сметка, че възприемам Толкин доста по-сериозно, отколкото обикновено се очаква за фен. За това си имам лични прични. Някой ден може би ще ги споделя и се надявам да ти прозвучат достатъчно убедително, за да няма, хм, тъмни сенки.

Една от причините, поради които ми харесват толкиновите творби, е именно стремежът да са разграничава доброто от злото. И то точно там, където най си схождат или потъват в "сивия сектор". Например, казано е, че Еру Илуватар е Нетленен пламък. Но Саурон също се превръща в горящо от огън око. Ако следваме масоно-тамплиерския модел на разсъждения, ще кажем, че щом Саурон е огнен, то и Илуватар е огнен и че трябва да се поклоним на Саурон, защото по презумпция, той и Еру означават едно и също :)
Ама някак не сме склонни за му повЕрваме, нали? Това е като кажем, че св. Йоан Кръстител и св. Йоан Богослов са масони, защото някой направил ложа в тяхна чест, защото били най-плътно обвързани със Светлината. Че са били няма спор, но че биха нарекли масоните "рожби ехидни" също няма спор ;).

Отделно от това, творческият процес на Толкин ми се струва по-близък като нагласа до тези на Лотман и Елиаде, отколкото житейската ексцентричност на приятеля му Уилиямс. В края на краищата работата с езици и прилежащите им митологии (често пъти езиците са се появявали като опит за съхранение на религиозните предписания) е работел човекът цял живот и най-вече докато е писал за Средната земя.

Та, като прочетох за първи път за знака на Дурин именно върху Портите на Мория, редом до Звездата на Фаенорския дом, си помислих, че е по-скоро препратка с приказки като Снежанка и седемте джуджета, визирайки седемте ярки звезди на Голямата мечка и Полярната звезда :))) Последната е имала голяма роля в корабоплаването, в морските (най-вече) и северните страни, така и в толкиновата страна, "корабоплаването" често се е явява смислоорганизиращ център и то със силата на надтекстово внушение между отделните книги! :)) Ако приемем аксиомата, че хората изхождат от онова, което виждат и което има огромно значение за оцеляването им (поне докато няма облаци на небето :)) ), бих заложил на тази прагматично, отколкото на друга (езотерична) връзка.

Шекспир, в "Сън в лятна нощ", си прави много зрелищна гавра със занаятчиите, които ще изпълняват пиеса пред царете и особено предводителя им, които искаше да е играе всички възможни роли, защото не можеше да реши върху коя да стовари таланта си :)) Шекспир има предвид онези амбициозни хора, които усилено се стремят към най-многото лаври. Респективно, тамплиерите и братствата често колекционарт символи от различни вярвания, за да облекат делата или личностите си в сила, мощ и победа по своя егоцентричен начин :)

Що се отнася до масонството, това е проблемът с всички еклектични учения - освен че са наукоподбни и богато натруфтени в дебели книги, те приличат на манджа с грозде, където всеки може ди се хареса по нещо и всеки може да добави по нещо. "Нещото" обикновено е символ на "малкия бог", ако мога да използвам метафората на Пратчет. Някакъв забърсан от някъде знак на разнообразни религиозни форми, в чието "магическо" действие някойси е бил убеден по неговите си причини, си го харесал и си го припознал за "свое" в последствие.

Защото макар тамплиерите да са били първоначално монаси, много малко от тях и за кратко време, са били част от Ордена. Бързо са подменени от младежи по-обучени да се бият, отколкото да четат :)). По пътуванието им из различни страни (нещо, което не е било толкова лесно, колкото ни се струва сега) и не особено високата им грамотност (по време на създаване на Ордена повечето грамотни хора са били писарите, синовете, посветени на високи постове в Църквата и жените) може да ги оприлича повече на пътуващи мутри :)))), които имат етикетчета по куфарите си от отделните страни, където са посетили.



7: "Даже хора, които са интелигентни зацепиха".