Миналата година по някое време имаше една такава тема, ама тогава още не смеех да пиша:))
Имам едно изключително любимо стихче... Ако започна да ги изброявам ще стане прекалено дълго, затова давам това, което в момента ми е на сърцето:)



Аз мисля, седнал край жарта,
за минали неща,
за пеперуди и поля
в отколешни лета;

за листа жълт, за скрежа бял
в септември отлетял,
с мъгли сребристи и ветрец
косата ми развял.

Аз мисля, седнал край жарта,
за онзи бъден час,
когато дойде пролетта,
без да я видя аз.

Безброй неща стоят до днес
невиждани от мен!
Та всяка пролет всеки лес
различно е зелен.

Аз мисля, седнал край жарта,
за всеки стар познат,
за тез, които подир мен
ще видят този свят.

И уж си мисля и седя,
а все се вслушвам аз
за стъпки, що се връщат пак,
за тих другарски глас.

The Sun doesn't cry. It just looks at its own reflection in the mirror through one tear.