Винаги са ми харесвали печалните елфически песни... някак дълбоки и тъжни... в тях винаги се говори за миналото, потънало в спомени, за времето, което не може да се върне.

Запях за лист, за златен лист и златен лист изгря.
За вятъра запях-и той в листата заигра.
Оттатък Слънце и Луна, зад океана син
растеше златното дърво в далечен Илмарин.
Сред Вечен здрач под звезден лъч блестеше златен клон
във Елдамар, край крепостта на елфи-Тирион.
Листата златни ден след ден и век след век растат,
а тук, зад Скръбното море, пак елфите скърбят.
О, Лориен! На Зима зла настъпи мрачен ден;
в Реката падат лист след лист, отиват си от мен.
О, Лориен! Тъй дълго бях сред родния простор.
Изви се златното венче на вехнещ еланор.
За кораб бих запяла днес, но кой при мен ще спре
и кой ли ще ме върне пак през бурното море?


Песен за Нимродел


Живяла дева в прежен ден-
зорница в изгрев бял,
в бял плащ, със крайчец позлатен,
с обувки от кристал.

Звезда красяла лоб пречист,
в косата ѝ зора
трептяла като в клон златист
сред Лориен добра.

И белонога, с кръшен стан,
с развеяна коса,
летяла като лист отвян
с южняка из леса.

Там, дето Нимродел летял
от стръмното безспир,
гласът ѝ сребърно звънтял
над грейналият вир.

Но пътят никой днес не знай
къде я е отвел;
в далечният планински край
изчезна Нимродел.

И зад високи планини
в уреченият час
я чакал кораб много дни
сред сивия талаз.

Но бурен вятър се извил
от север с гневен вой
и ладията отклонил
през нощния прибой.

А призори видели как
сред бурните вълни
изчезва надалече бряг
с мъгливи планини.

Амрот се взрял към роден кът
и участта проклел,
че му отрежда дълъг път
далеч от Нимродел.

Той бил на елфи древен крал,
владетел горделив,
когато златен клон цъфтял
в Лотлориен красив.

Изправил се на своя борд
и всеки го видял
как като буревестник горд
в морето полетял.

Развял коси, могъщ и смел,
прибоя оседлал,
и като лебед път поел
сред пяна от кристал.

Ала от запад няма вест.
Под този небосвод
не чуха елфите до днес
за гордият Амрот.




Песен за палантирите


Девет краля и ладии девет,
но какво ли ни носят, какво,
на морето през бурната пяна
и през залез, разлял зарево?
Седем камъка, седем звездици
и едно снежнобяло дърво.





А! Елберет Гилтониел!
Силиврен пенна мириел
о менел аглар еленат,
Гилтониел! А, Елберет!
И тук, сред горския предел
ще помним твоя звезден плам
на запад, над Морето там.



Бих искала да изредя тук всички стихове на Толкин, но ще стане твърде дълъг постинг.

Тал: Роханският балрог се използва за ездитен добитък.