Така...нека започнем подред...

Моля не скачайте от тема на тема и ме оставете точка по точка да изложа тезата си, за да можете да добиете максимално ясна и точна представа за това тълкуване на образа на Исилдур. Ще има време за всичко. Аз самия не карам никой да застава на моя страна, свикнал съм и сам да се оправям. всичко това правя единствено и само в името на Исилдур, който както и Денетор и Боромир е възприеман като не чак толкова положителен персонаж, а това (поне според мен) е грешка.

Нека да започнем с един много важен и интересен момент.

Болката, която Исилдур изпитва, когато се докосва до пръстена. Според мен тя е дело изцяло на самия пръстен. самия пръстен "мрази" (не се сещам за по-добра дума) Исилдур, защото е низвергнал господаря му и го е отсякъл от пръста му. Мразейки го, той не му дава да се докосва до него, като му причинява болка. Това се казва и в "Съвета на Елронд" и в "Гибел..."

Някои хора, които гледат повърхностно на нещата ще кажат, че цялата болка се обяснява с това:

"It was hot when I took it, hot as a glede, and my hand was scorched, so that I doubt if ever again I shal be free of the pain in it..."

Исилдур се бил опарил, защото пръстена бил горещ и затова го боляло...Врели некипели, защото в "Гибел..." се споменава следното:

"
- Атариния_ - запитал той, - що ще речеш за онази мощ, която би
сплашила тия гнусни твари и би им повелила да ти се подчинят? Нима тя не ще
ни помогне?
- Уви, не, сения_. Не мога да я използвам. Боя се от болката да я
докосна. (Следователно болката не се появила само веднъж, когато той първо взел пръстена, защото бил горещ...един вид тоя пръстен не може вечно да е горещ...)

---------------------------------------------------------------------------------------------------------

- Кралю мой - рекъл Елендур, - Кирион е мъртъв и Аратан скоро ще го
последва. Твоят последен съветник трябва да препоръча, не, да повели, както
ти преди малко повели на Охтар. Бягай! Вземи своя товар и на всяка цена го
отнеси при Пазителите - дори и с цената да изоставиш своите люде и мен!
- Кралски сине - отвърнал Исилдур, - знаех, че тъй ще трябва да сторя;
но се боях от болката.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------

Исилдур се отправил на запад и като измъкнал Пръстена, който висял в
кесийка на тънка верижка около шията му, сложил го на пръста си с болезнен вик и повече никой не го видял в Средната земя. (Ето, че Исилдур се оказва прав - пръстенът отново му причинява болка)

---------------------------------------------------------------------------------------------------------

А за Исилдур казват, че много страдал от мъки телесни и душевни, ала най-напред бягал вихрено като елен пред глутница псета, додето стигнал дъното на долината. (Тъй...)

---------------------------------------------------------------------------------------------------------

"

Според мен тази болка играе ключова роля в отношенията Пръстен - Исилдур. Тя не се появява при никой друг! Никой друг не изпитва болка от докосването на пръстена...само Исилдур. И тъй като, както казва Толкин - "Пръстена сам определя кое как ще бъде" е ясно, че тази болка е първоизточник на неговата сила.

Именно затова самия пръстен по-късно изоставя Исилдур, защото злото му не може да се разпрастранява без да бъде използван, а пък той самия не иска да бъде използван от наслидниъта на Елендил. самия Исилдур го е страх да докосне пръстена и го носи в кутиика около врата си.

това беше първия момент. Ще ми е интересно да видя какво мислите за него. Искам да го обсъдим първо него, преди да минем към следващата точка.

Суша, суша, че киша...