Противоречеията в моето мнение, които Сийборн отбеляза, се дължат на това, че все още не съм сигурна как да разбирам ситуацията.
Постепенно обаче разбирането се избистря.

Освен покаянието на Исилдур, което доказва, че обявяването на Пръстена за свой не те прави автоматично и веднага Зъл (само те поставя на тоя път, който както знаем е наклонена плоскост...), ще добавя и това, че докато Сам носи Пръстена, той самият също е изкушен (спомнете си неговите визии за градинките и цветенцата по целия свят), но отърсва тая мисъл, като се сеща, че Пръстенът ще изврати всяка воля за създаване на добро, и ще сътворява в крайна сметка зло. Това означава, че когато някое същество (хобит, човек, елф или маяр) обяви Пръстена за свой, то пак ще има воля за творене на добро, просто резултатите от нея ще са зли, а освен това самото същество постепенно (както казва Паганел) ще се покварява и обръща към злото, ще губи критериите си, здравата си преценка, ценностите си... Но това е дълъг и бавен процес.

Т.е. накратко: обявяването на Пръстена за свой е постъпка, която не може да бъде квалифицирана като зла сама по себе си. Следователно Фродо не става зъл. Следователно не можем и да го дадем за пример за още един "покаял се грешник", откъдето и тръгна цялото обсъждане.

--

Към постинга на Естел искам да направя едно важно уточнение относно термина "Злото на Исилдур": това е малко подвеждащ превод на английската фраза Isildur's Bane, където bane означава "причина за смъртта", "това, което довежда до неговата смърт".
"Злото на Исилдур" не трябва да се разбира като "злината, проявена от Исилдур", а като "това, което причинява зло на Исилдур" - т.е. и в тази фраза няма потвърждение на хипотезата, че Исилдур става зъл, когато обявява Пръстена за свой.

--

И така, Фродо прави съзнателен избор да задържи пръстена. Прави го под силното влияние на волята на пръстена, който е впрегнал цялата си мощ с цел да не бъде унищожен. Но решението на Фродо си е негово и той е отговорен за него, както казва Сийборн - нито е безумен в тоя момент, нито душата му се е "скрила" някъде, нито е "окована' от чуждата воля - напротив, изкушена е, по всички правила на изкушението.
Но ние не го виним за това, защото, както Паганел казва, няма същество в Средната земя, което да не се поддаде на това изкушение. На това място на Пръстена е невъзможно да се устои.

Между другото Mount Doom е главата, която е написана най-пълно "от раз", т.е. без много предварително чудене кое как ще стане, планове, чернови, схеми и пр., направо е като "излята" и влиза в състава на издадената книга без почти никакви промени.
Толкин през цялото време, от самото начало, е знаел, че Фродо няма да хвърли Пръстена в Пукнатините на съдбата, и че тази работа ще я свърши Ам-Гъл, отхапвайки пръста му. Бил е несигурен по въпроса дали Сам ще бутне Ам-Гъл в пукнатината или как точно ще стане.
Има една обаче една интересна дребна промяна, която е направил в първоначалния ръкопис на тая глава, преди да се издаде книгата.

Ето първата версия:
"Master!" he cried. Then Frodo stirred, and spoke with a clear voice, indeed a voice clearer and more powerful than Sam had ever heard him use.
"I have come," he said. "But I cannot do what I have come to do. I will not do it. The Ring is mine." And suddenly he vanished from Sam's sight.*

Толкин по-късно поправя на:
..."But I do not choose now to do what I have come to do."

Това подчертава още веднъж, че изборът на Фродо е негов собствен - нещо, което е било ясно за Толкин през цялото време.

--
* Sauron Defeated, p.38

a wee little girl with a can of gasoline