"Ако възприемем Фродо като минаващ през Злото, но не поддал се на него; а душата му - като изчезнала за момент, а не променила се към зло - тогава ще пасне и "изцелението" му от тая случка - той не се "осъзнава" и не се "променя обратно към добро", а просто се "завръща" - в момента, в който пръстенът е унищожен и вече никой не обсебва душата на Фродо, той възвръща съзнанието си, и то е непроменено, непокварено."

А в началото казваш, че Фродо прави съзнателен избор и в него избира Злото. Как се вързва съзнателният му избор с едно просто минаване през Злото без да му се е поддал? И защо трябва да избягваме и да се страхуваме да кажем, че Фродо наистина минава (дори за малко) на страната на Злото, а не просто през него. Защо трябва да си създаваме нови понятия и условности, само с цел да оправдаем Фродо без да има нужда това изобщо да се прави. Както сме тръгнали с правни термини за това му кратко преминаване към Злото има тон смекчаващи вината обстоятелства и никой не вини Фродо за това, напротив той е герой за всичко, което успява да направи. Та защо да правим разграничения между обсебен и преминал на страната на Злото? За мен едното не пречи на другото. Това в Самат Наур не е само тялото на Фродо (както казва Паганел), а си е Фродо (обсебен му кажете), но не е просто през Злото. Аз поне така мисля...



Imagine...!