ако едно оркско бебенце бъде отгледано от хора, елфи, хобити и прочие такива положителни герои, дали ще израстне по-добродушно или ще си остане с гадничък характер и ще ходи да пакости няоколо?

Не мога да ти отговоря на този въпрос, защото не знам дали орките имат душа.

Един от вариантите, които Толкин описва, е, че Моргот е създал расата им, използвайки телата на зверове (а зверовете нямат душа, т.е. не са разумни). Езикът, който орките говорят, е нещо като предварително записани реплики, които им е вменил да казват... Цялата система създава илюзия за разумност, но всъщност не е, или по-скоро е на принципа на мравуняка или пчелния кошер - една централна воля, която ги задвижва, докато е насочена към тях, и ги оставя безцелни, когато отмести вниманието си. Зверската същност на орките ги кара да са естествено ориентирани към разрушителни действия. Но техните заговори, дори бунтове срещу Моргот, са му много добре известни и той ги използва, за да поддържа системата в някакво равновесие.

Това е само една от описаните теории. Ако тя е вярна, оркското дете не би имало никакъв шанс да се обърне към доброто.

Толкин се бори най-вече как да напасне нещата така, че да отговарят едновременно на няколко дадености:
1. на абсолютната недопустимост на идеята Моргот да е сътворил орките (Моргот не може да твори разумни същества)
2. на неохотата на Толкин да остави орките да са създадени от елфи, а също и някои противоречия, които биха произтичали от този вариант (напр. дълговечността на елфите би се наследила от орките, ако беше така, а орките имат кратък живот, горе-долу колкото хората или малко по-кратък)
3. на хронологичните проблеми при варианта орките да са възникнали от хора
4. пак противоречия, ако са възникнали от маяри
5. проблемът с разумността и езика, ако са възникнали от зверове и съответно нямат душа.

При последния вариант - вече дадох отговор.
При останалите варианти - тези, при които имат душа, само че тя е принизена, изкривена и опорочена - според мен расата е вече толкова "напред", че този тип душа, т.е. оркският характер, се е свързал вече в нея и се е превърнал в характеристика на расата. За сравнение: когато говорим за раси в смисъла на нашия свят, т.е. бели, черни, жълти - не говорим за определяне на характера от расовата принадлежност! (По тоя параграф мисля Толкин е обвиняван и в расизъм по някое време...)
Та оркското дете би си останало зло, само че, теоретично, тъй като Морготовите рани върху света не са неизцелими, след време, след много поколения, отгледани с грижа, любов, търпение и какво ли не от някоя милосърдна група "добри", пра-пра-...-внучето на това оркче, за което говорим, може би би започнало да проявява някакви положителни черти в характера си, т.е. да отхвърля сянката на злото от душата си. Тялото му обаче не би се променило в съответствие с възстановяващия се характер, защото вече няма да го има Мелкор, който умее да манипулира материята в света.

Ако това обаче се извършва още преди падането на Саурон, няма да стане, защото волята на Мрачния Владетел ще привлече веднага младата оркска душица към себе си.
Така че само след края на Третата епоха орките биха имали шанс за спасение (ако някой изобщо реши да им го предостави, в което се съмнявам, дори и елфи да бяха останали в света). Аа, а другият момент е, че ако хора се наемат да свършат тая работа (а то няма друг кой), все пак и те са далеч от съвършени и е възможно по-скоро обратното влияние да се случи (знаем, че хората са податливи на мрака).

---

За Фродо. Това спасение, за което говориш, аз по-скоро бих нарекла "изцеление", то е предназначено да лекува раните на душата му от болезнения спомен. Но Фродо не е създание на Злото, нито създание, отдало се на Зло, та да кажем, че после се е "осъзнал" и се е върнал на правилната страна.

По-скоро аз си мислех за Боромир евентуално. Все пак той се оставя Пръстенът да го завладее, след което преди смъртта си успява да се разкае, да осъзнае грешката си и да я изкупи (защитавайки Мери и Пипин с цената на живота си). Шансът му вероятно е в това, че заслепението му от Пръстена трае твърде кратко, а надеждата да го получи веднага му е отнета, понеже Фродо изчезва. Като се маха изкусителният предмет от погледа му, Боромир може отново да започне да мисли разумно, и в тоя момент той получава прозрението, че Пръстенът наистина се е опитал да го поквари, следователно е опасен, следователно не би му свършил работа да защити Гондор (което е целта му). Т.е. шансът на Боромир е в това, че не забравя (няма време) какво търси - а той търси спасение за Гондор и сили в борбата срещу Саурон.

Случаят с Теоден, отровен от приказките на Грима (между другото "Змийския език" е прякор на един скандинавски скалд ), е подобен - Теоден се отърсва от лъжите и става отново действащ крал. Но пък неговата "лудост" е била по-скоро отчаяние, безволевост, а не, че Злото го е съблазнило. По-скоро се е предал да се бори и просто чака.

Денетор е в подобна на неговата ситуация, но подложен на много по-мощна манипулация - директно от страна на Саурон. Отново говорим за отчаяние и прекършена воля, но в този случай - по-мощно и ефективно, и освен това - без достатъчно време вразумителят Гандалф да го върне към нормалността.

a wee little girl with a can of gasoline