По същество можем да приемем че Доброто-това са креативните сили, създаващи красоти, живот и т.н., а Злото-деструктивни сили рушащи живота, красотата и т.н...
Обаче двете понятия Добро и Зло са изключително разтегливи и зависят от гледната точка и познанието.
Така например, Ар-Фаразон едва ли е смятал себе си за злодей, а Валарите за добри-точно обратното-Валарите за него са били лоши, защото егоистично си държат Безсмъртните земи, а от друга страна Саурон е добър, защото (уж) помага на Ар-Фаразон.
Тоест приложението на двете понятия е въпрос на гледна точка и на познание-ако направим аналог с Библията-след като отхапват от дървото на познанието, чак тогава Адам и Ева познават кое е лошо и кое добро...тоест-доброто и лошото вече са създадени, създадено е и познанието,...
факт е че благодарение на Луцифер (във формата на змия) познанието достига до хората...при Толкин нещата са подобни-живеят си елфите райски, докато Мелкор унищожава с помощта на Унголиант двете дървета и тогава усещат мъката от злината...(чели сте Силмарилиона)...следва братоубийството-Каин и Авел....или избитите от Нолдорите на Феанор Телери...

Едно мнение (което може и да се стори тъпо на много от вас,но ще го пусна)-Както казваха в Междузвездни Войни-трябва да има баланс между Тъмната и Светлата страна на Силата...
Представете си че има само добро-то е креативно...ето малко примери:
1. елфите са безсмъртни, постепенно се множат и тъй-като няма войни, няма болести и мъки от които да линеят и в един момент препълват цялата земя и няма вече къде да живеят...
2. Хората са смъртни, живеят в рай и в един прекрасен момент започват да съжаляват че не могат вечно да му се наслаждават-възниква завист към елфите (това не би станало ако хората са бездушни, безволеви, безмозъчни същества-но Еру не ги е направил такива...)
3. Човешката история е доказала, че креативността е следствие на борбата за достигане на някакви цели-ако живееш в рай и абсолютно всякакви блага са достъпни, в един момент се превръщаш в един прост консуматор-без да създаваш...всъщност защо да създаваш, след като има всичко...
Това е казано в един много хубав фантастичен роман (голям любител съм на фантастиката) на Хайнер Ранк-"Безсилието на Всемогъщите": Обитателите на една планета не познават недостиг, грижи, болести, старост, несправедливост, насилие, наказание и т.н...Но цивилизацията им е затворена и постепенно угасва-без труд, само с развлечения. Моралните ценности са ненужни и нравственото развитие попада в задънена улица.

Може много локуми да се разтягат на темата, но както е показал Толкин (не мога в момента да намеря цитат) Злото активизира всички съпротивителни сили и както виждаме, например хобитите (моите любими същества от творчеството на Толкин) от обикновени еснафи и консуматори се превръщат в борбени личности (е-не всички, но вижте края на ВнП-Прочистването на Графството), а някои от тях в герои-водачи...
ето това е моето мнение-знам че не го казах както трябва, ама такъв ми е стилът на изразяване:
Злото и Доброто са неразривно свързани-едното не може без другото...

Наша гордост