аз обаче имам следната мисла по въпроса...
героите са много важни, защото те извършват онова, което другите не биха направили - всякакви самоубийствени мисии и постъпки, на които другите не се решават. Но тяхното дело има серизни последствия за останалите - вземете опълченците на Шипка, Ахил или който там се сетите - те винаги работят за другите, удържат, превземат, дават старт, кураж и т.н.
При нашият многоуважаем елф обаче такова нещо няма. Той отива ей така - без да има каквито и да е било очаквания от този двубой.

Той просто отива да навреди. получава се нещо като мухата цеце на слона - тя го ухапва, той я убива и после страда от раните си. А полза - никому никаква.

Затова и аз мисля, че горкия Финголфин просто не е бил на себе си и очевидно е искал да умре, но преди това поне по някакъв начин да навреди на Мелкор. Това, честно да си призная не ми харесва като тактика. Нито е умна, нито достойна. Той винаги ми се е струвал един от най-разумните в родата им, но явно накрая и на него му избива чевията.

Имаше преди време един материал на Лора Бочарова, където тя пишеше, че цялата рода на Финве не са прескочили едиповия си комплекс и не са успели да пораснат. Май има нещо вярно - държат се като деца и това ги убива.

Gothburz aashurz kuluz-izg, agh Gothburz marbam kulub. Dhurz matuz-izg narku.