Не знам как си представяте Финголфин, този сърцат елф, преди да тръгне към Моргот (който вече е Моргот и следователно не е Валар) да се занимава с теория на вероятностите относно шансовете си за оцеляване или да прави тактически разбор на това как е най-лесно/възможно да погуби врага си...

Та така.. той е бил толкова наскърбен/ядосан (обезумял, ако мислите, че е самоубиец), че не е планирал нищо - от яростта в очите му го вземат за Ороме Велики - съедте сами... Според мен към състоянието, в което е бил, не могат да се отнесат думи като герой или самоубиец - във всеки случай героите впоследствие се обявяват за такива, най-често от същества, които никога не са преживели самото мероприятие..

Аз мисля, че Патиланчо и Икю имат подобни мнения, поне по дух, ако не и по крайни изводи.. Представете си БОЛКАТА на Финголфин, High King of Noldor, който я преживява толкова силно, че пренебрегва дълга си към Елдарите (той целия си живот попилява заради този дълг, идвайки в Белерианд). Представете си силата на порива му, който е изтъкан от Мъка и Гняв. И след това (Грахче:) се запитай дали е герой или самоубиец - те 2те просто не са релевантни. Поне накрая той е направил това, дето му е било на сърцето. Това е мнението ми. It's your turn, now:)

ъъ, разкрит... Финголфин ми е един от най-любимите персонажи. Единственият ми ник от света на Толкин.
Единственият, so to say...

Lalee'lay, bard of Doriath
www.rinennor.org