Извинявайте че вадя темата от прахта на миналото,но не мога да се въздържа да не постна това: /отнася се до въпроса със закуската,нужна ли е тя,вредна ли е и факта че Мрак каза че сме кожа и кости!!!/:
Кожа и кости
във една канафка-
на вълк били са,
някога отдавна.
Някога отдавна
в минало далечно
във което постинг-
зъл недружелюбен
бе разбудил наща
роханска гневливост!
А тя зло голямо
в себе си прикрила,
чака и издебва,
че кога часът удари
да се разбунтува,
и да разтрепери
на вълците косите.
Че заядня подобна
с роханка не бива-
че е своенравна
и много гневлива!
Кожа и кости,
казали били сме...
Но отърване няма
от наща разплата,
а тя е жестока,
а тя е голяма!
Защото ний знаем,
че вълкът си проси
боят рохански,
бой със картофи.
И копнее да бъде
сръган в ребрата.
Че да се поучи друг път
със нас да не спори.
Само дето няма
друг път да има-
няма да пиеш-
ти втори път бира
след оная обида
дето ни нанесе.
Ти виновен Мрак!
Ти ще патиш,Мрак!
Защото йоще жив няма
дето оцелял е
под удара тежък
на беснотията наша!
О,какво те чака!
О,какво те чака!
И ще почнеш да молиш
за милостта наша,
но не ще я получиш,
не ще се покаяш.
А ний хладнокръвно
ще ти отмъстиме,
ще те раздробиме
и ще те изкормим!
А после без съвест
вълчата кожа,
ще ти съдереме,
ще те одереме!
А костите крехки-
ще стрием без милост,
та да се поучиш
на оня свят даже,
че с роханска особа
така не се спори!
Че много ги има,
таквиз като тебе-
и мрачни,и светли,и
за бой горките!!!
Но от оня свят йоще никой
не се е завърнал
та да ти разкажеже
що сега те чака!
О,какво те чака!
А в кръчмата стара
не ще повеч влезеш,
за туй казвай сбогом,
за туй се прощавай
със секта с клубари,
че животеца твой
няма да оставим
докато не стане черен,
и не те забравим
като много други
със съдбата твоя!
Ех,нещастен Мрак!
Ех че мъртъв Мрак!
Кожа и кости
във една канафка-
лежащи край пътя,
хей там край тротоара...
А грешката твоя,
гледай да не се повтори,
че дори и там гори
гневът ни те гони
и мир не ти дава!
Ах,ти съжаляваш,
но,Мрак,късно стана.
И както са вечни
на Рохан полето,
на Гондор небето
и песента на Морето,
тъй гневът на роханка
предизвикан без милост
се бързо стоварва
и с мъчения натоварва...
И сега седи Мракът
във една канафка
хей там-край шосето
и се вайка ли вайка:
"Че бесът на роханка
сполетя ми съдбата,
а то страшно е нещо
и много зловещо!
Ех че глупав Мрак-
как това си стоварих
на костите стари?!
Дето на прах стрити
ги тя разпилява,
ги тя попилява
и нейде пирува,
и нейде бенува...
И нейде там по широкия свят
пръви друг някой тя
на кожа и прах!...
Това не е някаква долна провокация!Просто нещо забавно и напълно несериозно.Много молим всички да не го приемат сериозно и да не ни нападат за каквото и да било.Че видяхте на таквиз какво им се случва
Мъдрост е да живееш така,както искаш!
|