което изрових пътем:

Аз мисля, седнал край жарта,
за настоящите неща,
за Елесара - как се е напил
и нос във плота е забил.
Моля, върнете му тоз Андурил!
Че ще си спомни Крал на сутринта,
ще ни погне всичките, било и със метла.

А нашата сърдечна Фея
цопка в шадравана и не спира да ни пее -
глас извива над шума,
сопран ще да е явно тя.
Със таз угаснал цигара
да я мокри никак не жалее,
та даже и до плач се смее.

Аз мисля, седнал край жарта,
кога ли ще пристигне тук деня.
Тогава хана ще е опустял
(дано да си остане цял!)
кой пил - пил, кой ял - ял,
сред празни бъчви и стъкла
на сутринта ще ме боли глава.

И всички ще са като бити.
А Дунеданците, до снощи сити,
сега ще бързат към планинския поток,
скок-подскок, скок-подскок,
ще направят те по чипкане кръжок.
Че със достойнство са ни сите
и не тръгват никъде немити.

Жаравата отдавна ще ни е угаснала,
на Грах брадата - пак пораснала.
Лепкаво от бира тук и там,
Берегил на мивката ще бъде сам.
Махмурлук ще мъчи всички знам...
Но в таз ситуация опасна
утеха ще ни бъде манималска фафла!

(Бел)