Слагам текста на подаръка, а за самия него ще разказва после тя

"Това беше прекрасна сутрин – пухкавият нов сняг бе покрил първата предпролетна зеленина, шумът на гората бе стихнал, а клубарите бяха многобройни и щастливо обсадили бара на “Стария дракон”.
Самата Крис стоеше след закуска на вратата, радвайки се на хубавия ден (който отгоре на всичкото беше неин Празник), когато най-неочаквано се появи Гандалф.
Гандалф ли? Ако сте чували само една четвърт от това, което толкинистите са чували за него, а те са чували съвсем малко от онова, което има да се чува, то тогава трябва да се приготвите да чуете една крайно интересна приказка. Приказките и приключенията просто никнеха като гъби по най-удивителен начин навсякъде, където се появяваше той.
Ето защо, нищо неподозиращата Крис никак не се изненада, когато видя пред себе си един стар човек с тояга. На главата си непознатият носеше висока островърха синя шапка, беше наметнат с дълъг, сив плащ, на врата си имаше сребрист шал, над който се спускаше дългата му до пояса брада, а краката му бяха обути в огромни черни ботуши.
- Добро утро! – каза Крис, като имаше точно това наум, защото слънцето се опитваше да пробие през облака, а снежецът белееше пухкав и свеж. - Нима ти си същият онзи Гандалф, който е подмамвал толкова много кротички и тихи момчета и момичета да се впускат в най-различни безумни приключения?
Но Гандалф я изгледа изпод дългите си рунтави вежди, които стърчаха извън широката периферия на шапката му, и попита:
- Какво искаш да кажеш? Пожелаваш ми добро утро или искаш да подчертаеш, че утрото е добро независимо дали това ми е приятно, или не; или пък, че в такова утро човек трябва да бъде добър?
- Всичките тези неща заедно - рече Крис. - А отгоре на това утрото е много добро и за коментиране на Оскарите на “Властелина” на открито.
- Отлично! - каза Гандалф. - Но тази сутрин аз нямам време да коментирам Оскари. Подготвям едно приключение и съм тръгнал да търся някой, който да вземе участие в него, ала ми е много трудно да го намеря.
-Приключенията не са за мен! Това са неприятни, опасни, неприлични неща! Карат те само да закъсняваш за работа! Не разбирам какво добро виждат някои в тях - додаде Крис. -Добро утро! - каза отново тя. - На мен не ми трябват приключения, благодаря! Можете да потърсите желаещи в кръчмата – сред Скиталците. - С това тя искаше да покаже, че разговорът е свършил- Извинявай, но аз не съм поисквала нищо.
- Поиска, поиска! Затова ще ме извиниш, но ще задоволя желанието ти. Всъщност ще отида дори още по-далеч - ще те пратя да участвуваш в едно приключение. На мен ще ми бъде забавно, на теб - приятно, а всички клубари ще умират от благородна завист, когато им разказваш на чаша бира колко чудесно си прекарала.
След това Гандалф тихо се засмя. После пристъпи напред и с острия връх на жезъла си надраска някакъв странен символ върху красивата зелена входна врата на ”Дракона”."