...Събудих се.Бях загубила представа за времето...незнаех колко време съм лежала така.
В първият миг долових нещо-сякаш идваше от друг, далечен, непознат свят...Вятъра се вплиташе в косите ми и бе част от мен, аромата на липите ме галеше нежно...Бях заспала на тревата.Природата ме милваше.
Над мен беше слънцето...за пръв път от толкова време оставях лъчите му да докоснат лицето ми...Сякаш...сякаш преди се страхувах от светлината.А сега бях отново нейна рожба...
Тогава Тя се приближи и ме целуна по челото.
-Колко време съм лежала така?Къде съм?
-О, мило дете, ти си в домът на Изцелението...
-"Земите на изцелението"?От какво трябва да се лекувам?По-скоро доведете майка ми тук, тя е болна...
Майка ми, разбира се...как ли е тя?Къде ли е?Какво става с нея?
Тя се разсмя.
-Няма да се лекуваш от нищо. Ще останеш тук, дете мое...Ела сега с мен и не ме питай повече.
Тогава тя взе ръката ми и ме поведе из градините на домът...
Виждах най-различни неща, но най-вече красотата.
Изведнъж очите ми помръкнаха.
-Къде ме водиш!Къде е моето кълбо?Къде?Дай ми го!
-Кълбото ти...в унищожено.
Тогава изпитах нещо, което не знаех как да нарека.За мен това чувство бе напълно непознато...Разсмях се за пръв път от толкова дълго време.В главата ми изникна думата, която търсех-свобода...
-Значи...това е всичко?
-Много лесно прие раздялата, мила моя.Твърде лесно...
Тогава тя се умълча и не проговори до края на деня.

следва

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите