Пред нея се чувствах незначителна и слаба.
не зная колко време е минало така, просто седяхме и се гледахме, но изведнъж ме обви хлад и мрак.
"Какво става..."помислих си аз.Тогава чух нейният глас в главата си."не се оставяй...не се предавай...има надежда!Не се предавай на мрака!Бъди изпълнена със Светлик!"
-И защо?Кълбото ми дава всичко, което пожелая.Защо ми е светлината?Защо...защо си ми ти?-вече крещях.
Нямаше и помен от предишното й добро лице.Сега тя ме гледаше с други очи.
-Защото, дете мое...
-НЕ СЪМ ТВОЕ ДЕТЕ!
Могъщ гняв ме обзе без причина.исках да се махна и да избягам-изпитвах това чувство не за пръв път.
-Кълбото изцяло се е вглъбило в съзнанието ти.Легни и заспи, когато се събудиш, вече ще си по-добре.Гневна си сега, дете мое, и не мога да ти кажа истината.Легни.
Тогава умората налегна на клепките ми.Вече не бях гневна.Спеше ми се толкова много...
Там, под липите легнах и заспах.Заспах и свещени сънища сънувах за пръв път.За пръв, но не и за последен.
... ...

не забравяй, че "чудовищте" произлиза от "чудо"...