Студени тръпки пробягаха по гърба ми.Продължавах да я гледам, но и тя не сваляше очи от мен.Беше нещо като изпитание, което трябваше да премина.Вгледах се по-внимателно в лицето й.Наистина, тя бе млада като зимното слънце, но в очите й беше налегнала умора.От какво?Не зная и никога не бих могла да разбера.В косите й се бе вплела мъдрост велика, но нима това не се четеше и в очите й?Да...очите й...топлокафяви, излъчваха светлина и доброта...

...следва...абе, вие си знаете...
Съжелявам, но маистина нямам време да напиша повече.

не забравяй, че "чудовищте" произлиза от "чудо"...