Ами аз напоследък не се разделям със "Властелина" и "Силмарилион" и си ги мъкна дори на даскало. Днес примерно една съученичка ме попита какво чета. Аз и казах "Властелина" и тя ме попита не съм ли го свършила (явно е останала с някакъв спомен, че съм го почвала вече) След като и съобщих, че го чета за 6-ти или 7-ми път ченето й увисна до земята и ми каза, че не съм в ред! Това го чувам не само от нея. Не се изненадвам, защото повечето са гледали филма и са останали с впечатлението, че е нещо глупаво. (да ме прощават защитниците на П. Джаксън) Пък и тези 1000 и колко страници не им изглеждат особено примамливи. За тях е по лесно да седнат и да гледат филма, а когато аз се опитвам да им обясня, че той не е много по книгата и че тя е къде-къде по-хубава - те само повдигат вежди(може би мислейки си - луд оправия няма!).
С родителите ми няма какво толкова да си говоря. Последния път, когато развълнувано оплювах "Завръщането..." и не спирах да говоря кое как е в книгата, майка ми каза, че ако чуе още една дума ще хвърли нещо по мен. (Тъкмо правеше баница, а точилката не изглеждаше особено безопасна и аз се изнесох...)

ПП/ Сега се сетих! Едно момче от класа ми има слаби наченки на интерес към книгата и от време на време ме пита нещичко(аз обаче често нямам нерви да му обяснявам). Но иначе единственото място, където мога да си говоря за Толкин и където срещам разбиране, е този клуб. Ако го нямаше - незнам... Досега да съм се задушила! Так че мили хора благодаря ви, че ви има! . Крайно време е да млъкна, много се разприказвах!

Хобитови уши