... да се изкаже по въпроса за Краля?
Доста плахо се изправям между престрелките :) Обаче искам да отбележа нещо важно!!!
Претенциите за кралската власт не се определят от политическата ситуация в кралството, настроението между народа, нито от решения, взети с мнозинство според зависи. Те за обективни. Това става твърде ясно при два от примерите, които Рох посочи и, Бъдъмба, не можеш да ги подценяваш така.

Първо, точните думи, които Фарамир казва на Фродо за брат си, Боромир, са: "Сигурен съм, че ако е бил убеден в правотата на претенциите му, той би го почитал безкрайно." (Или ако не са съвсем точните думи, то поне, с доста добра точност.) Тук Фарамир говори за кралските претенции на Арагорн като за нещо напълно обективно. Т.е. той или е кралят, или не е и съществуват начини по които това може да стане явно. Не става въпрос за това колко подходящ би бил Арагорн за крал. И е категоричен, че това убеждение в брат му, би било достатъчно, за да се отнася към него като към такъв. Т.е. той просто трябва да разпознае един обективен факт: Той е Кралят.

Второ, въпросът на Боромир към баща му: "Колко време е нужно наместникът да стане крал?" и отговарът на Денетор "Не толкова много в някои не толкова благородни кралства, но за Гондор и хиляди години не са достатъчни." Ясно е, че на Денетор и през ум не му минава да се провъзгласява за крал, но за друго ми е думата. Защо този дълъг интервал от време е показател за благородство? Кое е благородното?
Именно верността като добродетел. И вярата (двете неща са близки) в това, че Кралят ще се завърне, устоява толкова дълго време срещу изкушението на управляващите наместници да постъпят така, както на тях им се струва за добре, пренебрегвайки... Какво? Кралската власт. Тази вяра не би била възможна и всичко това не би било благородно, ако кралската власт не беше нещо обективно, т.е. не зависещо от външни обстоятелства и от това какви са моментните настроения в кралството.

Представете си, че сте на мястото на първия наместник, Мардил (чието име тъй нахално си присвоих :) Какво бихте направили след като Кралят на Гондор приема едно така глупаво предизвикателство от гордост и така и не се завръща. Той започва да управлява ката наместник не заради евнтуалното недоволство на народа. (Напълно възможно е да е имал по-висок рейтинг от краля :) Просто е отказал да приеме нещо, което не му принадлежи. Понеже властта на първо място е отговорност и призвание. Той поема отговорността, но призванието е на другиго. Това е благородното в случая.

Та всичко, което е трябвало да стори Арагорн, е покаже, че именно той е Кралят, а не това колко подходящ е за това място и колко благоразумно би било да го коронясат. Тогава политическата агитация не е била на мода :) И понеже, нито Денетор, нито Фарамир, нито Боромир са дотолкова безумни, че да не го признаят, мисля, че не можем да си говорим за гражданки войни.

Последно... Все пак, третата част се казва "Завръщането на Краля", нали? А не "Коронясването на краля" или "Издигането на краля", или дори "Завръщането на един краля". Става въпрос за завръщане и Крал е членувано.