Първо дай да изясним какво разбираш под "обича"?

Не казвам, че всичко трябва да се изстрада. Точно обратното. Казвам, че когато не страдаш от нещо можеш да го оцениш, защото знаеш и какво е страдание.

За майчината любов. Една майка иска най-доброто за детето си. Това означава, че иска да създаде неравнопоставеност между него и другите. Това пък ще додеде до завист и съревнование. В нашия свят това е така, защото майката иска по-добро от това на другите деца бъдеще за своето дете. Ако една майка не иска най-доброто за детето си, то тогава къде е любовта? Нали майчината любов означава, че твоето дете е по-специално? Ако за теб всички деца са еднакви, то къде е майчината любов? Ако света е такъв, че да не се налага то да е по-добро от другите, но майката се стреми към това то тогава това ще е от суета. Добре, кажи според теб в какво ще се изразява майчината любов в идеалния свят?

Не казвам и, че любовта трябва да се оценява според друга любов, а че човек може да се зарадва на любовта, когато не я приема за даденост, а за нещо изключително. Т.е., любовта се осъзнава(оценява - не използвам тази дума, като поставяне на конкретна оценка) спряма другото.

Тези, които са около теб мирно и тихо, точно тях можеш да обичаш, защото те не те карат да страдаш. Защото с тях се чувстваш добре. Това обаче можеш да го осъзнаеш само когато знаеш какво е да се чувстваш зле.