Според мен не би трябвало да се взимат нещата толкова буквално. Идеален свят, в който всички са толкова щастливи че им доскучава просто не може да съществува. Животът се корени в стремежът към съвършенство, а има безкрайно много степени на посвещение които навлизат във все по-големи дълбочини. Не може целта да е инертно съществуване в някакъв рай, това би се равнявало на смърт както аз си го представям и обезсмисля целия ми живот. Не го ща този идеален свят, защото ако той е крайна точка за постигане по-добре никога да не бях се раждала.