.... ГАЛАНДРО

Ден

С оправданието, че съм бард на групата оставям другите да ми вършат мръсната работа. Хитър съм, ей!


Друг Ден

Да му се невиди. След поредната среща с орки, в която кротичко хвърлях пиратки от горе и виках за добрите, задругата ме позяпа гаднярски, и пита кво по дялволите правя. Отвърнах им, че творя поезия.
Грахче предложи да си завра поезията в пръстена. Другите просто поискаха да им я покажа.
Гадни недоверчиви... ЕЛФИ! Хмък. сигурен съм, че е само защото съм зелен.
Казах им, че всички велики произведения се правят дълго.
Икел твърди, че обикновено се появяват след смъртта на автора им.
Мисля, че ми завижда.
Дребни малки злобни...


Ден. Отново.

"Теменужките са сини, розите - червени
А кръвта прилича на доматен сок"
Хъм, мисля, че има напредък. Ставам все по-поетичен. Оу йе.
Между другото келеборна умря. Изобщо не бях видял, че е с нас.
Ботушите му са удобни. Ще пратя парите на родителите му веднага щом се върнем.

Ден

Днес пак срещанахме орки. Май ни става навик.
Смляха ни. Тоест, без малко. Аз съм героя на деня. Мноу яко!
Стана така - изскачат значи от всички страни, ама много. Около мен групата изпоизвади там квото имаше (икел ми е свил бластерите. Подал миризлив лицемер!) и почна да стреля. И да пържи. И да плати по главите дребните зеленокожи, докато престанат да питат на съответните си езици какво им е направило "Оркическо фен-движение "Хари Потър" и най-накрая издъгнат, както се полага на нормални зеленокожи.
Аз, като всеки същински поет, се бях отдал на поезията си докрай. Чел съм някъде, че така става с великите. По някое време даже съм бил толкова вдъхновен, че съм почнал да рецитирам поезията си.
Труповете на сгърчени в ужасяваща агония бяха навсякъде около нас. Цялата ми задруга ме гледаше с едни такива ококорени очи, опитвайки се да запуши ушите си. Щом видяха, че съм млъкнал, хукнаха да си търсят тапи за уши. Не казаха защо.
Прочее, щом се опомниха от зашеметяващото величие на моят творчески размах и полет на мисълтта ме помолиха да пробвам да рисувам.
Обожават ме. Мисля.
Икел каза, че не е чувал по-скапана позия, и ми написа 4 страници критика.
Дааа, вече съм сигурен, че завижда.


Ден

Баладата ми е почти готова. От време на време дразня с трйлърчета другите от задругата. О, те са толкова търпеливи! Всеки път бягат, за да не чуят някой спойлер! Предполагам, че обмислят строежа на храм за мен и изкуството ми.
То било готино да си бард.


День!
Ужас! Драма! Трагедия! Телепорно! Някой се е промъкнал нощтта в лагера и е счупил лирата ми! Не знам как ще го преживеят моите приятели... цял ден ходят, и шокът за тях е токова силен, че цял ден се хилят истерично. Съжалявам ги... обещах да си намеря нова ил ида си направя от конски косми и самурайски мечове. Реагираха бурно.

С "Ikew & Mist inc" оставате БЕЗ конкуренция!"