Стига диска, да не е пиратски. Т.е. руските дискове, които се продават из София имат DTS, но той всъщност е прекодиран DD и няма разлика. Съществуват и оригинални филми, където почти не се усеща, но при повечето заглавия е осезаема. Разбира се, човек трябва да има хубава система със всички колони и то не от готовите комплекти на Елит, Мустек, Самсунг и т.н. Например от тези, които съм гледал и с двата формата, при Гладиатор, Блек Хоук даун, Блейд 2 и Специален доклад (за Задругата след малко ще кажа), разликата е голяма. При DTS се получава, много по-добра пространствена картина. Много по-точно се усеща от къде идва звук, който се проектира някъде между колоните, а не идва от някоя конкретна.
Освен това при DD се слагат разни помии от сорта на диагонална нормализация, която намалява звука на ефектите и музиката с около 2 децибела, без да пипа диалога. Това не е болка за умиране. По-голямата простотия е компресия на динамиката. това означава усилване на всички по-слаби звуци и намаляване на всички по-силни. Идеята е да не тормозиш съседите си, като увеличиш звука, за да чуваш и ходенето на хлебарки, например. Ефекта, обаче е, че звучи почти, като видео касета . Това нещо може, да се включва и изключва, но не всеки рисивър и плеър го подържа , изключването имам предвид, по подразбиране е включено.

Специално Задругата е направена с ужасно лош DD (ДВД версията, не кино версията), докато DTS саудна й е на ниво. Т.е. при нея специално разликата е огромна, въпреки че за това са виновни повече звуковите инженери, отколкото формата. Надявам се, да не са правили същите хора DDто на Двете Кули или поне, да са се понаучили... Когато излезе си спомням, че и тук се писа доста по въпроса.