Няма измъкване. Instante de verdad настъпи. Уф. (Кралят се намества по-удобно и полага Андурил до клавиатурата).

Първо мерси на всички за удоволствието от писанията.

След това се въздържа от гласуване за себе си(за да не се повтаря).

За малко да гласува за Alastis, който го накара да се смее на глас с Бижутата. Ама няма да гласува за Alastis - той и без това няма да се дореди до Единствения, пък лула не му е притрябвала.

А-ха да гласува за Gallandro - и се отказа. Ма той много скромен - два-три пъти повтори, че не ще да участва в тоя конкурс. Мноого лошо отношение към Кралската Власт.

Грах. (Кралят се плъзва в локва топла кръв и сяда в нея. Бррр!) Няма да гласува и за Грах. Никак не обича кръв и черволаци. (иначе - поклон, Грах! - твоето е най!). Кралското сърце се разтапя от ей такивата неща:

" Вървеше леко, защото раницата му беше почти празна и нямаше какво да го тревожи. Радваше се на гората, на времето и на себе си. Утрешният и вчерашният ден бяха еднакво далеч, а сега слънцето блестеше яркочервено между брезите и въздухът бе прохладен и мек.
"Такава вечер заслужава една песен" - мислеше си Снусмумрик. Една нова песен, в която да има една част очакване и две части пролетна тъга, а останалото да изразява безмерното му блаженство, че може да се скита, да е сам, и да му е хубаво, когато е сам със себе си."

Та затова Кралят не гласува за едната категория.

Mellindor. Много дарк едното. А от другото - да ти се отще да си безсмъртен


Мирослава Спасова (предполага Шефа Luthien) и Бессценното:
Много раздвоумен Крал между тези двете.
Всъщност дава глас за Безценното и неговият Търсещ. Но моли (докато още моли) Luthien да си редактира нейното произведение, за да може Кралят да се наслаждава пълноценно на...мм..живописта на неуверените асоциации в него. Мда.