Високостилово, увлекателно, живописно... прекрасно!

Извинявам се за късното включване, но чак днес намерих достатъчно време, за да изчета всичко. Тъй че се надявам няколкото забележки, които ще отправя, да са ти полезни за бъдещо творчество (което също бих изчел с небивал интерес).

Смяната на на пишещия "аз" е много въздействаща и едно от нещата, които най-много ми харесаха. Само че точно в тази структура има известна недомислица.

Започваш с това, че Луис/з (уточни му името в крайна сметка) записва случващото се. Нататък пък продължаваш с чисти мисли на героите, които пък от своя страна също са изразени в стил, сякаш са записани, но от самите тях. По този начин частите написани от Хуан и Диего, завършвщи с непосредствеаната им смърт, се получават нещо точно от типа на "Тъп Кретендир, не ме оставя да си пиша дневника". Извевстен ми е терминът художествена измислица, но доколкото мога да преценя се стремиш към максимално доближаване към реалността, а това просто не се връзва с тази ти насока. Смятам е във възможностите ти да подбереш разказвачите в достоверен ред.

И друго за частта написана/разказана от Диего: тя е на толкова високо ниво, че стилово надминава онези на Луис. Дори да считаме прислужника за доста ерудиран и компетентен, а аристократа - за отгледан от него, то едва ли това превъзходство може да се случи в реална ситуация. Просто класовите различия по онова време са толкова притискащи, че подобни неща не се позволяват. Не че стилът в тази част не е сравним с гениалност, просто не му е там мястото. Истинската гениалност би била в по-простичкия език, по-неизпипаните изречения, по неясно изразената мисъл.

Хубаво е и, след като си написала нещо изцяло под въздействието на емоцията, редакцията, която му правиш, да е подчинена пък на хладния разум. Т.е. личи че на места се е получило точно това, но ето този откъс ми направи силно впечатление:

След това видях как друг лети към стената, удря се и пада, а в същото време още едно тяло без глава падна точно до мен и от него започна да буйно да шурти кръвта. Тя заливаше краката ми и аз усещах топлината й.

Би било не само много по-логично, а и доста по-въздействащо, нещо като;

"Тя заливаше краката ми и в този огнен ад, хладните й талази се стелеха по мен с вледеняващото усещане за втечнена смърт."

може и

"Тя заливаше краката ми и в този огнен ад, хладната й топлина се стелеше по мен с вледеняващото усещане за втечнена смърт."

Нещо от сорта.

Друго, което не само бих те посъветвал, а и помилил!, е задължително да прочиташ това, което вече си набрала на ПС-то. Достатъчно трудно е да се чете дълъг текст на монитор, а липсващите или разменени съюзи толкова главоломно те изваждат от атмосферата на разказа, в която си се потопил максимално, че връщане назад има само като си повториш изречението още 3 пъти. Не че не се разбира, просто е неудобно за съвестния читател. Със запетайките е даже по-лошо. При някоя липсваща такава трябва да прочетеш 2-3 пъти някое по-сложно изречения, изобщо за да му хванеш мисълта. Т.е. правпописни грешки са допустими в набързо стъкмени постинги, но за нещо, в което се опитваш да се концентрираш и потопиш, са дразнещ и неприятен леден душ.

Само няколко точни общообразователни забележки и спирам:

"оттам" и "досега" са си по 1 дума.

Ето тук:

Да изгълтам толкова колкото ще ми позволи да престана да чувам и виждам нищо наоколо.

граматически и смислово правилно е да се каже "нещо".

Надявам се критиката ми не звучи прекалено остро, надявам се просто да съм полезен, защото написаното от теб наистина много ми харесва!




I wish I was a hunter in search of different food