Ден първи: Уиии!


Ден втори: Обичам да тичам!


Ден трети: Изглеждам добре когато тичам!


Ден четвърти: Изглеждам добре и когато стоя на едно място. Търчането из Роханските Предели мн. добро упражнение. Кълна се, че дупето ми току що стана по-стегнато. Възможно ли е изобщо?


Ден шести: Гимли в дупето ми ли гледа?


Ден седми: Нищо чудно, че все се тътри след нас.


Ден осми: Напрегнат момент, когато се сблъсках с Еомер. Помислих, че може да е по-хубав от мен, докато не си свали шлема. За щастие изглежда като мравояд. Той си падна по Гимли, но веднага го предупредих. Никой не се задява с моето джудже.

Още съм най-хубавият.






Ден девети: Купчината мъртви и пушещи Оркски тела е толкова не-хубава. Арагорн все се фукаше и говореше непрекъснато за хобити, лежащи наоколо и вързани здраво. Не знам защо си мисли, че извратените хобитски игрички са толкова важни.

Още най-хубавият.


Ден десети: Дявол го взел! Гората Ветроклин. Листата са ужасни за тена на лицето ми.

Още най-хубавият, но по един лепкав, немит начин.


Ден единадесети: Налетяхме на Гандалф, който сега е целият ослепително бял. Попитах го: "На кого трябва да духаш, за да се сдобиеш с последната бутилка изрусител на Средна Земя?" Гандалф каза: "Балрогът". Значи не си струва.

Премислям, все пак. Корените вече се виждат.

Още най-хубавият, но ако я карам така, до кога?


Ден дванадесети: Попитах Гандалф за номера на Балрог. Гандалф каза, че не мога да му се обадя. Казах му да не се държи ревниво и собственически. Каза, че не е това, просто е убил Балрог миналата седмица.

Важна бележка: Никога не излизай с Гандалф.


Ден петнадесети: Пристигнахме в Едорас. Мн. съм разстроен. Подозирам, че Еовин може би е по-хубава от мен. Съвсем неочаквано, както винаги, понеже мислех, че Бронираните Девойки са ячки, закръглени мадами.

Не съм най-хубавият! Мн. съм огорчен.


Ден деветнадесети: Арагорн почерпи Теоден днес. Арагорн е такава мъжкарана. И има гъша кожа.


Ден двадесети: Дантеленото боне е абсолютно противно. Вече не съм дори смътно подобие на хубав. Обмислям самоубийство.


Ден двадесет и седми: Арагорн театрално се оттегли, преследван от Исенгардските вълци. Негативно погледнато, запецнах с грозно колие. Позитивно погледнато, не се налага вече да нося дантеленото боне. Пак съм хубав!





Ден двадесет и девети: Арагорн се върна. Явно даладъра от скалата не е бил толкова смъртоносен, колкото би си помислил човек. Казах му да ме хвърли на земята и да ме клати докато не загубя съзнание, но той само мъжки ме потупа по рамото и каза: "Да, понякога се напуква, просто го намажи с малко лосион."

Арагорн е голям кръшкач понякога, честно.


Ден двадесети: Битката за Шлемово Усое беше толкова смущаваща. Не ми стигна, че трябваше да приема мисълта за смърт от ръцете на вонливите орки в дълбоката, затънтена провинция, ами и в последния момент бях спасен от Халдир, който се появи с наистина грозна перука.


Позитивно погледнато, Еовин бе набутана в гранясала пещера. Може да развие пещерна пораза. Тогава завинаги ще съм най-хубавият.


Ден тридесети: Битката мина. Гандалф явно винаги модно закъснява. Надеждите ми за следбойно бързо изчукване бяха разбити, тъй като Арагорн се цупи над картичката от Фарамир. Ревнува Носителя на Пръстена. Казах му, че Сам ще убие Фарамир, ако опита нещо, но Арагорн не се ободри.

Майната му. Получих подканваща бележка от Еомер. Ще ида да видя дали това, което казват за мъжете от Рохан наистина е вярно.

Никой не си е направил труда да извади Еовин от пещерата засега. Все още съм несравнимо най-хубавият!



.

КЗБТК