Ден първи: Днес скъсах с Арагорн. Настоя да ми подари глинена лула и чифт панталони за Св. Валентин, при условие че специално настоявах за нощничка. Отпратих го от Ломидол.


Ден втори: Скука и самота. Съжалявам, че отпратих Арагорн. И какво като искаше да се маскирам с къдрава перука и да подскачам наоколо на колене в интимни моменти? Сигурна съм, че и другите човеци имат подобни странни мании. Иска ми се да си падах по елфски мъже, но след пълния провал с Глорфиндел във Втората Ера, когато ме обвини че копирам прическата му, се отказах от собствения си вид.





Ден трети: Някой пак е пробвал ролите ми. Всички са разтеглени, особено лилавата.


Ден шести: Леголас мн. се изнерви когато го обвиних че е пробвал роклите ми. Твърди, че съм поставила под съмнение мъжествеността му. Каква мъжественост?


Ден единадесети: Леголас още се цупи. Казва, че другите елфи му се подиграват заради инцидента с пробването на рокли. Казва, че вече не гледат сериозно на него като на мъж. Сигурно не е чул, когато Тате го нарече "Най-гественият гей, който някога е гействал около копието" на последната среща на Съвета. Или може би просто не го е разбрал, той е страшно красив, но не е особено умен.


Ден тринадесети: Прекалено, прекалено, прекалено скучно. Може би ще напусна Ломидол в търсене на приключения, или пазаруване.


Ден петнадесети: Бих целия път до Дефилето на Рохан, само за да открия, че няма Дефиле на Рохан. Няма дори Бананова Рапублика. Погрешна реклама.


Ден седемнадесети: Отидох в Брее. Попитах Мажирепей дали е виждал Арагорн напоследък. Мажирепей каза: "Какво? Перверзният любител на хобити ли?" Казах му, че сигурно има предвид друг Арагорн, син на Араторн. Той каза: "Онзи "още не съм крал" пич, нали?" Не отговорих; някои хора не заслужават вниманието ми.


Ден осемнадесети: Вече два дена следвам Арагорн. Никога преди не бях виждала хобити отблизо. Изведнъж работата с къдравите перуки и протезните крака започна да се изяснява. Мн. съм раздразнена. Бавно започвам да се гневя.


Ден двадесети: Той никога ли не си мие косата когато не съм наоколо?


Ден двадесет и четвърти: Вече е официално. Арагорн е пълен перверзен любител на хобити. Очевидно си пада по синеокия хобит Фродо. Сам ще го убие ако опита нещо.


Ден двадесет и пети: Хванах Сам докато търсеше билки. Обясних му как точно може мигновено да бъде убит човек само с вилица и гумена лента. Обърнах го и го бутнах леко в посока на Арагорн...уви, никакъв резултат. "Но той ни трябва за да предпазва Фрооодо, страшна елфическа лейди!"

Цвилещ малък хобит, не мога да го понасям.

Ден двадесет и шести: Накрая реших сама да се погрижа за Арагорн, точно щях да прережа измамническото му гърло, когато ме разконцентрираха мрънкащите стенания на Носителят на Пръстена. Реших да ядосам Арагорн като отвлека миниатюрния герой и го взема с мен на продължителна разходка с пони.

Малкият хобит наистина е доста прелестен, дяволите да го вземат.

Не мога да повярвам че припадам по хобит. Повтаряй си: "Надменна, недостъпна елфическа принцеса. Надменна, недостъпна елфическа принцеса." Още повече не мога да повярвам, че припадам по позеленял, полумъртъв хобит.


Ден двадесет и седми: Преследват ме Черни Конници. Толкова е скучно. Отивам в Ломидол.


Ден двадесет и девети: Браво, наистина. Не мога даже да се приближа до Носителя на Пръстена, понеже Сам е винаги при него, плюс това хванах Арагорн да се спотайва в храстите около стаите на хобитите. Обяви, че търсел парченца от Нарсил, които бил не сложил на място.


Ден тридесети: Хобитите са такова безпокойство. Кухненския персонал вдига олелия, защото свършили всички моркови. Персонала в банята вдига олелия, защото свършили всички мехурчета за баня с ягодов аромат. Леголас вдига олелия и не иска да ме пусне на Срещата на Съвета, защото тогава няма да е най-хубавият там. Тенденцията явно стигна и до Тате. Вчера ме попита с измъчено изражение дали лилавото отива на тена на лицето му. Казах му, естествено че не, той толкова очевидно е есенен тип.


Ден тредесет и трети: Изгубих си целя ден да вися на моста и да изглеждам хубава докато Арагорн мина насам. Откровено го обвиних, че е перверзен любител на хобити. Отвърна ми, че Исилдур е бил перверзен любител на хобити, а той просто се опитвал да изгради кариерата си по подобен маниер. Казах му: "Ти си Наследникът на Исилдур, не самият Исилдур." На което той отговори: "Ако беше само малко по-ниска и имаше по-големи крака..."


Ден четиредесети: Прекарах нощта с Гимли. Тези плитки! Тази брадва! Влюбена съм. Никакви хобити повече, само джуджета за мен от сега нататък. Е, може да мина за последно да погледам как Сам къпе Фродо. Все пак, не напразно задигнах ключа за банята от джоба на Арагорн.


.

КЗБТК