Първо, извинявам се, че някои неща сигурно се повтарят с вече казаните неща от вас, но днес не успях да си постна отговора и влизам в нета часк сега. И тъй..
За да не си приказваме по спомени, ето по-важните цитати относно Некроманта:
"Писма":
Из великата и древна гора Зеленогор Велики, източно от горното течение на Великата река, все повече се разпростираше огромната сянка дорде тя стана Мраколес. Мъдрите откриха, че тя идва от Магьосника ("Некроманта" в Хобит), който обитава тайно замъка си в южните части (Дол Гулдур - Бел. прев.) на Великата гора.
"Властелинът на пръстените":
Някои тук ще си припомнят, че преди много години аз сам дръзнах да прекрача прага на Некроманта в Дол Гулдур, тайно проучих обичаите му и открих, че с право се боим - той не бе никой друг освен Саурон, нашият древен Враг, който малко по малко отново придобиваше плът и могъщество. Някои ще си припомнят също, че Саруман ни разубеди от открити действия срещу него и за дълго ние само го наблюдавахме. Ала най-сетне, когато сянката му се извиси, Саруман отстъпи. Съветът сбра цялата си сила и прогони злото от Мраколес... и това бе в същата година, когато се намери този Пръстен - странна случайност, ако случайност е било. (...) Но както предсказваше Елронд, ние закъсняхме. Саурон също ни бе наблюдавал и отдавна се бе подготвил за нашия удар, управлявайки отдалече Мордор чрез Минас Моргул, където обитаваха Деветте му слуги, докато всичко бе готово. Тогава той отстъпи пред нас, ала избяга само привидно и скоро подир туй пристигна в Черната кула и открито се обяви пред света.
"Билбо Бегинс или дотам и обратно":
Очевидно Гандалф беше ходил на някакво голямо съвещание на вълшебници, майстори на благотворни магии, и те най-после бяха прогонили Некроманта от мрачната му крепост в южния край на Непрогледната гора. (...)
- Сега вече, надявам се - казваше Гандалф, - гората ще се прочисти малко от зловонието си и Северът ще се спаси за дълги години от този зъл магьосник. Съжалявам само, че не можахме да го прогоним изобщо от света!
- Би било добре, наистина - отвърна Елронд, - но се страхувам, че това няма да стане в нашия век, а също и в много от следващите.
За съжаление, много малко се знае по тази линия. След пренаписването* на Хобит, Толкин очевидно решава да съедини историите и по тази линия, и така "злия магьосник" се превръща в самия Саурон. Както Гандалф по-горе обяснява, Белия съвет е имал подозрения, че Злото идва от възвърналия се Саурон. Затова Гандалф отива в самия Дол Гулдур, където бива пленен. Доколкото си спомням, отново орел го спасява тогава... Значи, тогава Саурон все още не е добил изцяло материална форма, но явно към края, когато Саурон вече има плът и подготвил завръщането си в Мордор, той си е от плът и кръв.
Малко лирическо отстъпление: Във филма Саруман казва, че Саурон все още не може да добие физическа форма, което или е НЕДОМИСЛИЕ от страна на сценаристите, или Саруман ЛЪЖЕ. Защото знаем, че по това време Ам-гъл вече е бил в плен и пуснат, а той казва "Черната му ръка имаше само четири пръста, но и те стигат"...
За самото прогонване на Саурон не се знае много. Гандалф казва "тогава той отстъпи пред нас", което означава, че Елронд и Келеборн са изпратили войски в Мраколес, и че Гандалф също е участвал. Най-близо до Дол-Гулдур е всъщност Трандуил, но никъде не се споменава и неговите елфи да са участвали (те тогава са си се занимавали с Битката на Петте армии). Не след дълго след прогонването му оттам, Назгулите си възвръщат Дол Гулдур, а самата крепост е унищожена след края на Войната за Пръстена.
Между другото, Толкин споменава, че Саурон наред с другите си злини, се е занимавал с некромантство в класическия смисъл на думата, но никъде не е даден пример за това. За тези, които не знаят, ще поясня, че това е магьосник, който има власт над духовете на мъртъвци, но според "Енциклопедия на Арда" Толкин е имал предвид просто "зъл магьосник". За друг некромант Толкин не споменава, освен ако не се сещам в момента да е говорил това и за Краля-чародей на Ангмар.
Засега толкова от мен по темата...
-------------------------------
* Сигурно знаете, но след излизането на "Властелинът на пръстените",
Толкин пренаписва някои глави на "Хобит" и най-вече 'Гатанки в мрака'. В
първия вариант, Ам-гъл съвсем искрено желае за заложи пръстена си, но след
като не го намира, той завежда Билбо до изхода и двамата се разделят
приятелски.
Редактирано от Adanedhel на 26.06.03 19:12.
|