"Докато когато отхвърлят "елфическия начин" и скланят към Саурон - живота им се смалява, а и става доста по-нещастен в социален план."

Още нещо чисто човешко - винаги недоволни, но и винаги готови да отричат.

Те така и не схващат, че са по-нещастни, защото компенсират липсата на душевен мир с каквото им падне (богатства, господство, могъщество...), което им създава илюзия за пълнота.

(Но поне бяха унищожени щастливи - със съзнанието, че са най-велики в Арда и на Валарите Еру да им е на помощ :))))

За много неща може да се замисли човек докато чете...
А дали Толкин това е искал да "навее" - един Бог знае....