Точно това съм си мислела винаги във връзка с едни мои странни идеи за религията- че всъщност Бог( говоря за ортодоксалната религия) е жесток към хората и не ги обича истински, защото не ги приема такива, каквито са,а изисква от тях да бъдат само добри и да се отрекат от всички свои лоши качества. Но това е непосилно на хората, защото по този начин трябва да се отрекат от част от своите души, част от себе си. А красотата на човешкия живот се състои именно от богатата палитра от най-разнообразни чувства и качества. В този смисъл има нещо много по-мислостиво (едва ли това е точната дума, но не мога да се сетя за по-хубава) в Дявола.... Но понеже взех да се отклонявам много от Толкин, спирам да не ме упрекват после