Единствената награда, която виждам тук е относителната независимост от Средната Земя като творение - хората могат да си правят буквално каквото си поискат, но ми се струва, че точно за тази свободна воля плащат с живота си.

Какво имам впредвид:
Когато в песента на света се чувства грубата намеса на Мелкор и Арда се променя асинхронно с първоначалния мотив на Еру, Ниенна страда. Подобно на Стихиите и Първородните на Илуватар тъжат и линеят, когато "злото" внесе някаква дисхармония. Мисля си, че това е нещо отвъд обикновените чувства. Елфите са много по-свързани с тъкънта на света, отколкото хората и може би доста по-зависими. Може би те поемат на Запад, наистина защото повече не могат да издържат променената Средна Земя, която не им пасва? В Аман - където основния мотив е вечен - елфите също са вечни, а и щастливи. Сега ми хрумва, че за хората Валинор може и да не се стори такъв рай - хубаво място, да, но може би няма да го усещат така както му се радват елфите?

Въобще, хората, мисля си, са повече нещо "пришълци" на Средната Земя - независими единици, които я откриват за себе си, но не са обвързани с нея. Поради това не зависят пряко от развитието й, но също така и пребиваването им не може да продължава вечно - различията, несъвпадението, асинхрона, ги износват може би твърде бързо (в сравнение с елфите де!). И обратно - когато Еонве научава нуменорците да живеят "правилно" по западните стандарти и контактите на народа на Елрос с елфите от Ересеа са нещо нормално - самите нуменорци зажиявват по-продължително. Докато когато отхвърлят "елфическия начин" и скланят към Саурон - живота им се смалява, а и става доста по-нещастен в социален план. Кара те да се замислиш...

Ще разстеля мечтите си пред твоите крака
Пристъпвай нежно,
защото стъпваш в моя блян