идеята за това ми дойде още първия път, когато гледах "Двете кули"....ужасно ми напомня...
все още е незавършено и има премахнати части, но се доближава максимално до оригинала.....получава се нещо като

Опълченците на Helm's deep

O, Helm's deep!
Три деня младите дружини
как крепостта бранят. Горските долини
трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стелят, и кръв я залива.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
Гнусният урук-хай сочи дола пак
и вика "Търчете! Тамо са добрите!"
И орките тръгват с викове сърдити,
"Саруман" гръмовно въздуха разпра.
Долът отговори с други вик: ура!
И с нов дъжд стрелички, камъни и дървье
дружините наши, оплискани с кърви,
пушкат и отблъскват без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и гърди геройски на смърт да изложи,
и един орк повеч мъртъв да положи.
Мечовете екнат. Урук-хаи ревът,
насипи налитат и падат и мрът;

...


Три дни веч се бият, но помощ не иде,
отникъде взорът надежда не види
и братските воини не летят към тях.
Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх,
кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.
Урук-хаите идват, всичките нащрек са!
Последният напън вече е настал.
Тогава Еомер, наший генерал,
ревна гороломно: "Роханци храбри,
венчайте Middle Earth с венци от лаври!
На вашата сила царят повери
прохода, войната и себе дори!
При тез думи силни дружините горди
очакват геройски ужасните орки,
бесни и шумещи! О, геройски час!
Вълните намират канари тогаз,
стрелите липсват, но волите траят,
брони се пречупват - гърдите остаят
и сладката радост до крак да измрът
пред цяла вселена, на тоз славен рът
с една смърт юнашка и с една победа.
"Средна земя цяла сега нази гледа,
тоя бой голям е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!"
Няма вече лъкове! Има хекатомба!
Всяко дърво меч е, всякой камък бомба,
всяко нещо удар, всяка душа плам.
Камъне и дървье изчезнаха там.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите