20 причини
да гледаме
“Двете кули”

Втората част от трилогията по Дж. Р. Р. Толкин “Властелинът на пръстените” – “Двете кули”, е на път да се превърне в един от трите най-гледани филма на всички времена. Триумфът й по световните екрани е толкова мащабен, че това вероятно ще стане втората продукция в историята на киното, успявала да надхвърли световен боксофис от 1 милиард долара (първата, разбира се, е недостижимият душманин на носните кърпички “Титаник”).
Но толкова ли велик филм е “Двете кули”? Не става ли въпрос за някакъв раздут мит, за някакво преекспонирано прехласване на фентъзи-маниаци и кинокритици?
Не. Ни най-малко. “Двете кули” е филм, от който и най-големият скептик и враг на фентъзи-епосите излиза с увиснало чене, и на който и най-заклетият критикар е трудно да намери недостатъци.
Тук ви предлагаме поне 20 причини да гледате “Двете кули” през 2003 година – в очакване на “Завръщането на краля”, който ще сложи точка на най-мащабната екранизация на литературно произведение, правена някога:

1. В поне 10 престижни класации “Властелинът на пръстените” на Дж. Р. Р. Толкин е обявена за най-великата книга на всички времена.

2. Екранизациите на Питър Джаксън са първите и единствени засега филми, които не просто се гледат, а се ИЗУЧАВАТ. На екрана се случват толкова много неща, има толкова много детайли, втори, трети и още по-задни планове, че дори и няколко прожекции няма да са ви достатъчни, за да обгърнете всичко с поглед. В “Двете кули” обективът на камерата е отворен още по-широко от “Задругата на пръстена”. Ще видите много повече от Средната земя. Ще видите Мордор, Рохан и всички тези места, за които само сте чували в първата част.

3. Всичко изглежда абсолютно истинско, омагьосващо реално. Няма и помен от дразнещо демонстративните компютърни ефекти на изцяло дигиталните “Епизод I” и “Епизод II” на Лукас, нито от детинската приказност и самоцелна зрелищност на “Хари Потър”. Похарчени са милиони долари за кадри, чиято единствена функция е да те убедят, че се намираш не в Нова Зеландия от края на ХХ век, а в сърцето на Средната земя преди много, много години. Компютърни ефекти са били използвани в краен, ама наистина в краен случай. Цяла армия от творци – включително специалисти по средновековни оръжия, скулптори-каменоделци, лингвисти, шивачи, гримьори, ковачи, световно известни актьори и над 26 хиляди статисти са имали обща цел: да превърнат една амбициозна мечта в реалност.

4. В “Двете кули” има повече екшън от “Задругата на пръстена”. Тук вече не се губи излишно екранно време за обрисуване на персонажите – с тях просто се случват драматични и съдбовни неща. Въведени са и десетина нови герои, които се вписват неусетно в цялостната фабула и само допълнително подсилват напрежението около Фродо и разпадналата се Задруга на пръстена.

5. За разлика от последните два епизода от джедайската поредица на Лукас, или от първите два филма за Хари Потър, тук АБСОЛЮТНО ВСЕКИ положителен герой е охарактеризиран така, че да ти стане скъп на сърцето. Дори само с отделни реплики или жестове Питър Джаксън е успял да породи толкова много симпатия и състрадание към всяко от добрите същества на екрана, че сърцето ти се свива дори само при хипотетичното допускане, че някое от тях би могло да загине. Трогателното самохвалство на джуджето Гимли, елегантната храброст на елфа Леголас, разкъсваща душата вътрешна борба у Амгъл, любовната драма на Арагорн, хобитянското простодушно мъжество на Сам, Пипин и Мери, достолепието на краля на Рохан Теоден – всичко това е представено толкова убедително и същевременно ненатрапчиво, че ти става болезнено свидно. Така гледането на “Двете кули” се превръща в свръхемоционално преживяване, в нещо като катарзис, какъвто рядко обсебва киносалоните.

6. Съществото Амгъл е първият изцяло компютърен филмов герой, чието присъствие на екрана не те дразни (за разлика от Джар Джар Бинкс или духчето Доби, сещате се от кои филми). Художниците на продукцията и актьорът Анди Съркис са превърнали някогашния хобит, обсебен от маниакална страст към своето “безценно” - пръстена, в най-обаятелния противоречив образ, появявал се в киното напоследък. Ако Амгъл не получи номинация “Оскар” като поддържащ персонаж (колкото и революционно да е това за представите на старците от Киноакадемията), това ще бъде буквално пладнешки обир за “Двете кули”. Шизоидно раздвоеният вътрешен монолог на това същество е наистина незабравим: “We must kill nassssty hobbits and take back The Precious." "No! Master Frodo is good! He protects us!”

7. За всеобщо облекчение, Гандалф Сивия (Иън Маккелън) отново е тук. След епичната си битка с Балрог той се е преродил като Гандалф Белия и припомня на Арагорн, че съдбата му е да обедини народа на Рохан с оцелелите в последната твърдина на хората – Гондор. Изпълнението на Маккелън е изключително богато на нюанси – мъдрост и самоирония, умора и храброст, бащинска доброта и сарказъм. Подготвяйки се за ролята на живота си, отличеният с британско рицарско звание актьор прекарал часове наред, гледайки интервюта на писателя Толкин и опитвайки се да го имитира във всичко.

8. Ентът Дървобрад -гигантското ходещо дърво-пастир, е по-стар дори от Гандалф. Той е едно от най-древните същества в Средната земя. Отначало Дървобрад се противопоставя на хобитските опити да го въвлекат във война с бившия му съюзник Саруман и неговата крепост Мордор, но може би все пак е склонен да размисли...

9. Арагорн (Виго Мортенсен) е прекрасен, казват половината от всички зрителки. Останалата половина се кълнат същото, но по адрес на Леголас (Орландо Блум). Ако си жена, която има сърце, а не каменна буца в гърдите си, просто няма как да не се влюбиш в някого от двамата.

10. Лив Тайлър.

11. В колосалната битка при Шлемов дол хиляди воини от Урук-хай връхлитат върху роханската непристъпна крепост. Половинчасовият батален епос е сложна комбинация от кадри с реални актьори, миниатюрни фигури и уникален софтуер на WETA Digital, който придава на всеки дигитален герой съзнание и собствена воля. “Използвахме тази програма до известна степен и в “Задругата на Пръстена”, но при битката в Шлемов дол я прилагаме с пълна сила - особено когато 10 000 дигитални урукхайци нападат замъка в долината”, коментира Питър Джаксън.

12. “Двете кули” е един от малкото 3-часови филми, които се гледат на един дъх, без нито за миг да доскучеят. Дори и в някои моменти да чувстваш, че фабулата тъпче на едно място, ти оставаш все така омагьосан от всичко, което се раздипля пред очите ти. Забравяш не само за цигари и физиологични нужди, но и за всичко останало от реалния свят.

13. Джон Рис-Дейвис прави гениална роля като джуджето Гимли. Самият актьор бил душата на компанията по време на дългите снимачни месеци в Нова Зеландия. Рис-Дейвис е дал гласа си и на друг герой в “Двете кули” – ента Дървобрад, който също като Амгъл е компютърно създаден образ.

14. Операторската работа на Андрю Лесни е величествена и същевременно “незабележима”, в най-добрите традиции на Бергман. Тя представя най-драматичните събития на екрана сякаш през окото на Бога.

15. Музиката на Хауърд Шор е заредена с емоции и драматизъм, но не привлича прекалено внимание върху себе си (за разлика от повечето филмови композиции на живия класик Джон Уилиямс, например).

16. Не ви ли се иска да видите с очите си какво ще сполети гадната крепост на злото Мордор, която толкова много ни стресна в първата част? Изобщо има ли нещо, което е способно да се опълчи насреща й?

17. За снимките на този филм са похарчени повече пари, отколкото Международният валутен фонд е склонен да отпусне за страна като България за цяла година нейно съществуване.

18. Питър Джаксън и неговите съавтори Фран Уолш, Филипа Бойънс и (за втория филм) Стивън Синклер са успели виртуозно да интерпретират основните темите на Толкин за битката на доброто срещу злото, на природата срещу индустрията и на другарството срещу силите на покварата. “Опитахме се да почетем тези теми и доколкото ни е възможно да останем напълно верни на една книга от 1000 страници”, казва Джаксън. Босовете на “Ню Лайн Синема” Робърт Шей и Майкъл Лин напълно споделяли предаността си към темите от книгата и не пестили бюджет. “Историята за “Двете кули” е съотносима към днешния ни ден, точно както е била и преди 50 години”, отбелязват Шей и Лин. “Толкин никога не е губил от поглед разрушителните и съблазнителни аспекти на властта. Както и идеята, че една личност – или хобит, без значение колко е малка или незначителна, може да промени историята”.

19. Казахме ли нещо за главния герой Фродо? Ако дотук не сме, това си е жива обида към талантливата изява на Илайджа Ууд и на всички онези, които са се постарали да го превърнат от някогашното дете-звезда в трилъра “Добрият син” в един истински хобит, натоварен с много съдбовна мисия. За този актьор ще е доста по-трудно да скъса с Фродо, отколкото бе за Ди Каприо да ни накара да забравим любовчията от “Титаник” или за Антъни Хопкинс да се дистанцира от д-р Ханибал Лектър.

20. Ако не гледате “Двете кули”, ще ви се губи съществена част от преживяването на може би най-грандиозната кино-приказка, създавана някога. Всъщност, ако не гледате или вече не сте гледали този филм, най-вероятно въобще не обичате киното и е много вероятно да сте напълно неграмотен човек. И със сигурност не притежавате способността да обичате, мразите и мечтаете.


ФАКТОЛОГИЯ

- В снимките на трилогията “Властелина на пръстените” (заснета наведнъж с бюджет около $310 милиона) са били ангажирани над 2400 души

- Образът на Амгъл/Смийгъл е компютърно генериран, но режисьорът Питър Джаксън настоявал на снимачната площадка той да присъства реално, доколкото е възможно. Ето защо актьорът Анди Съркис, който озвучава героя, водел диалози с останалите актьори пред камерата, а впоследствие върху него е наслагвана дигиталната анимация

- Дебютантът Орландо Блум първоначално се кандидатирал за ролята на Фарамир и дори бил одобрен. Впоследствие обаче получава ролята на елфа Леголас

- Бойният вик на орките при атаката на Шлемов дол е озвучен от 25 000 крикет-фенове, събрани на стадион в Нова Зеландия. Лично режисьорът Питър Джаксън е режисирал крясъците им. Самите декори за битката са били строени в продължение на 7 месеца. Баталнияг епос е бил в продължение на 3 месеца, като машините за изкуствен дъжд са работили почти непрекъснато

- Питър Джаксън си е дал епизодична роля в битката при Шлемов дол – като един от хората, хвърлящи камъни от кулата. Децата му също участват – като две хлапета сред бегълците от Рохан

- Виго Мортенсен (Арагорн) си счупил палеца на крака, ритайки един шлем в епизода с изгорените орки