Глава шеста: Отново в замъка


Времето до първи септември мина неусетно за Хари, Рон, Хърмаяни и Джини, които го прекараха в къщата на площад “Гримолд” № 12.До края на ваканцията нямаше повече събирания на Ордена, но всички идваха да навестяват тийнейджърите, за да са спокойни.В последната седмица Лупин не се появи, но това не изненада никого.Пълнолунието казваше тежката си дума и това личеше по тъмните кръгове под очите на Тонкс.Изглежда в последно време тя не си доспиваше, защото вечерта преди заминаването заспа на масата в трапезарията. Никой не искаше да я буди.Всички знаеха колко трудно приема тя метаморфозите на Лупин, а и им се щеше да я оставят поне веднъж да се наспи.Госпожа Уизли измагьоса одеяло и я покри с него.
Макар да станаха рано на следващата сутрин, когато влязоха в трапезарията от Тонкс нямаше следа.
Рон и Джини се върнаха в “Хралупата”, за да приготвят багажа си, а тъй като този на Хари и Хърмаяни беше в щаба, те просто трябваше да го стегнат.
-Готови ли сте?- господин Уизли отправи този въпрос към тях двамата щом наближи време за тръгване.Когато видя готовият им багаж каза- Е, виждам, че не сте си губили времето.Щом сте готови, да потегляме.
Хедуиг изписука недоволно от клетката си.Хари също не бе радостен от факта, че трябва да я затвори, но знаеше, че иначе пътуването е невъзможно.
Господин Уизли насочи магическата си пръчка към багажа на двамата и той изчезна.Увери се, че Хари и Хърмаяни го следват и тръгна към вратата.Преди да излезе от стаята Хари се огледа.“Може би за последен път.- помисли си.-Дали някога ще се върна отново тук?”Реши, че не е време за сантименталности и пое по коридора. Направи няколко крачки към вратата, отвори я и, с последен поглед отправен навътре в къщата, се магипортира пред “Хралупата”.Там вече ги чакаха познатите тъмнозелени коли на Министерството Хари се огледа, на поляната усмихнати стояха Рон и Джини.Техните куфари също бяха готови, Пигуиджън бе в своята клетка, а Арнолд- пухкавелът мъник на Джини бе в ръцете и.На моравата бяха също и вече познатите му аврори Видар, Мориган и (вече будната) Тонкс. Те щяха да са тяхната охрана до гарата.
За учудване на Хари никой от тях не беше навлякъл розов чарлстон, лилав редингот или смешен цилиндър, както имаха навика да се обличат някои от магьосниците когато отиваха във немагическия свят.Явно тримата аврори се грижеха за външния си вид и се интересуваха от мъгълска мода.Видар бе облякъл елегантен сив костюм (“Чудно как се е побрал в него”, помисли си Хари), а Мориган носеше черен спортен екип, който се сливаше с косата и. Тонкс носеше дънки и суичърт, които съчетани със розовата и коса и придаваха доста тийнейджърски вид.
Бащата на Рон погледна часовника си и нареди:
-Трябва да побързаме.До тръгването на влака има само един час.
Шофьорите от Министерството натовариха куфарите им в багажниците на колите и самите те се качиха.В едната кола се качиха също Хари, Рон, господин Уизли и Видар, а в другата Джини, Хърмаяни, госпожа Уизли, Тонкс и Мориган. Макар да бяха побрали повече от нормалното за едно превозно средство колите не изглеждаха по-пълни, от които и да било други.
Времето беше мрачно и дъждовно.Стоманеносиви облаци бяха надвиснали над полята и обещаваха през днешния ден да се излее невиждано количество дъжд. Колите потеглиха.Едри капки дъжд затропаха по покривите им.Хари прецени, че скоро няма да спрат и вероятно ще вали цял следобед.
Незнайно как от покрайнините на Отъри Сейнт Кечпоул се бяха озовали близо до Оксфорд.“Явно и тези коли също, като “Среднощния рицар”, имат способността да прескачат разстоянията, помисли си Хари щом осъзна какво е станало.
-Всичко наред ли е, Хари, Рон?- попита ги вечноусмихнатия Видар, обръщайки се от предната седалка.Мускулестото му тяло контрастираше с прегърбената фигура на седящия до него господин Уизли.
-Да, да.- отвърнаха в хор момчетата, но въпреки това всеки бе потънал в собсвените си мисли.
Хари реши пръв да наруши мълчанието:
-Рон, как така- ти и Хърмаяни?-обърна се към приятеля си.В очите му горяха дяволити пламъчета.Хари знаеше отдавна, че приятелите му се харесват.Личеше си по действията им през изминалата година, а и Рон ревнуваше Хърмаяни още когато тя се срещеше с Виктор Крум.
-Амииии, нали знаеш.Харесвам я отдавна, но чак сега събрах смелост да и кажа.Тя дойде седмица по-рано от теб в къщи и така, постепенно...Не навреди и, че си писахме цяло лято.А и Джини постоянно ми повтаряше, че ако не и пре4дложа аз ще се намери кой да ме замести.- Рон въздъхна.- Събрах смелост и я поканих.А тя прие.
Неусетно бяха изминали по-голямата част от пътя и вече навлизаха в крайните квартали на Лондон.Движението към централните части на града бе натоварено, но както знаеше Хари, тези коли не бяха обикновени и затова не се затрудниха да стигнат до “Кингс Крос” за по-малко от четвърт час.
Един по един всички слязоха от колите. Шофьорите от Министерството разтовариха багажа и дори намериха колички за него.Повдигнаха шапки за поздрав и се качиха на зелените си автомобили.Хари погледна към отдалечаващите се коли, но само примигна и бяха изчезнали от полезрението му. Видар бе натоварил куфара му и клетката с Хедуиг в една количка и го потупваше по рамото.
-Хайде, Хари.- ръката на русокосия аврор не беше тежка като тази на Хагрид, но силата на потупването му накара Хари да се замисли дали и във вените на Видар не тече великанска кръв.
За разлика от магьосническия, мъгълски Лондон бе оживен както винаги.На гарата стотици пътници чакаха своите влакове докато си говореха за победата на “Инглънд” над “Уест Индис” в тазгодишния шампионат по крикет, за цената на пушеното свинско, а както дочу Хари, докато се разминаваше с две възрастни дами, и за плетки.Макар да имаше голяма навалица, с Видар до рамото си на Хари не му бе трудно да стигне до бариерата между пероните девет и десет. Когато пристигнаха там те видяха, че хърмаяни и Джини вече са преминали от другата страна, а Рон се кани да потегля.Хари застана до приятеля си.Двамата се огледаха и, щом решиха, че не ги наблюдава никой, се затичаха към бариерата. Точно преди да я достигнат Хари затвори очи- след злополуката във втори курс чуството, че ще се блъсне право в стената го преследваше при всяко преминаване.Но сблъсък не последва.Когато отвори очи Хари видя червения локомотив на експрес “Хогуортс” застанал на коловоза си и Джини и Хърмаяни, които им махаха. Момчетата тръгнаха към тях.
За разлика от пероните девет и десет на перон девет и три четвърти липсваха оживените разговори.Дори обичайната глъчка от ученически гласове липсваше.
По перона Хари видя малко от познатите лица- няколко рейвънклоуци, десетина хафълпафци и само двама от “Слидерин”.
-Хайде да си намерим купе.- предложи той на Джини и пред погледите на господин и госпожа Уизли и аврорите се настаниха в края на последния вагон.
Рон се сбогува с родителите си, като умело избегна прегръдката на майка си, и заедно с Хърмаяни се насочиха към начаялото на влака, близо до локомотива, където бяха купетата за префектите.
-Ще се видим по-късно!- каза той на Хари и на сестра си и се отдалечи побутвайки количката с багажа.
Когато Хари и Джини се подадоха от един от прозорците на вагона госпожа Уизли бършеше сълзите си в дантелена кърпичка.
-Да се пазите.- заръча им тя през сълзи.- Хари, момчето ми, ти си ми като син. Внимавайте какво правите, не се забърквайте в неприятности и най-вече не си търсете белята.Обичам ви.
Последните и думи бяха заглушени от свирката на локомотива, която известяваше за тръгването на влака.Хари погледна към перона и се усмихна на двойката магьосници.Липсата на Тонкс, Видар и Мориган около тях означаваше, че те тримата ще пътуват заедно с тях до Хогсмийт, но инкогнито.
Хари и Джини влязоха в купето си, седнаха един до друг и се прегърнаха.
Тя първа обърна внимание на липсата на шумящи по коридора ученици:
-Хари, видя ли колко малко хора се качиха на влака? Никога не е бил толкова празен.
-Вярно е.- отвърна той и като си спомни как след смъртта на Дъмбълдор ужасени за безопасността на децата си родители пристигаха в “Хогуортс” и ги прибираха по домовете си, добави-Всички в магическия свят са изплашени. Хората, които все още смятат, че замъка е безопасен са малко. Мислят си, че домовете им са по-сигурни.
-Заблуждават се.- каза с огорчение току що влязлата Хърмаяни.- Какво е тухлена къща с обикновени антинатрапнически мерки в сравнение с огромен старинен замък омагьосан със стотици древни заклинания!?!Магиите на Дъмбълдор все още действат над училището.
-А и с всички учители вътре...- добави Рон.- Дори и професорът да е мъртъв Вие-знаете-кой няма да нападне замъка.Професор Макгонъкол се е погрижила за това.Няма съмнение.
-Между другото, Хари, опитай да познаеш кой е новият префект заел мястото на Малфой.- обърна се към него Хърмаяни.
-Кой?- учуден попита Хари.
-Блейз Цабини.- отвърна му момичето.- По-наперен е дори и от Драко.- и добави-Ако това изобщо е възможно.
-В същност мисля, че беше доста огорчен от факта, че няма над кого да упражни новите си пълномощия.- допълни Рон и се усмихна.
Пейзажът навън неусетно се бе променил.Вместо безкрайни поля, през прозореца вече се виждаха планини.Дъждът продължаваше монотонното си барабанене по стъклото.Стоманеносивите облаци бяха заменени от тъмна, почти черна облачна пелена.Слънцето едвам се процеждаше през малките пролуки в нея.Сякаш и природата беше сърдита.
На път за “Хогуортс” Хари винаги се бе чуствал щастлив, но сега настроението му бе в унисон с гледката навън.Това не бе обичайно и той се запита защо се чуства така- дали, защото след смъртта на Дъмбълдор вече нямаше на кой да се опре, или защото знаеше, че рано или късно ще се сблъска със съдбата си- да убие или да умре.
От тези му мисли го извади пълничката магьосница, която караше количката със закуските.Чак сега Хари забеляза колко е гладен всъшност.Четиримата приятели си взеха тиквен пай, шоколадови жаби, от “Всякаквовкусовите бонбончета на Бърти Бот”, а Хари се престраши да опита и лакрицовите пръчки.След като плати седем сребърни сикли и тринадесет бронзови кнута той струпа закупените лакомства на седалката, която бе освободил между себе си и Джини, и всички задружно започнаха да унищожават храната.
Пигуиджън весело пърхаше с криле из купето, а Крукшанкс се протягаше лениво на една от крайните седалки.
Хари погледна картичката от шоколадовата жаба, която току що бе изял.От там го гледаше белокоса магьосница с усмихнато лице и тъмни, почти черни очи.Въпреки това погледът и не беше суров.Хари обърна картичката и...
-Агрипа!- възкликна и насочи погледа си към червенокосото момче , което стоеше срещу него.-Рон, нали само тя ти липсваше?!?Заповядай!
-И Птолемей.-напомни и пое картичката видимо зарадван.-Благодаря ти, Хари!
Навън вече се стъмваше.Хърмаяни погледна часовника си и каза:
-Скоро трябва да преистигнем.По-добре е да се преоблечем.- стана и подкани момчето до нея.- Хайде, Рон.Не е лошо и вие двамата да го сторите.
-Ще се видим после.-каза Рон и последва приятелката си.
Хари и Джини решиха, че съветът на Хърмаяни е добър и се заеха с преобличането, така че когато влакът спря на перона вече бяха сменили дънките с хогуортските си одежди.Когато слязоха от влака на перона ги чакаше Хагрид.
-Здравейте!- поздрави ги той и тупна дружески Хари по рамото, от което за пореден път той присви колене.-Как сте?- и без да дочака отговора им се провикна.-Първокурсниците при мен.Останалите, качвайте се по файтоните.С вас ще се видим по-късно.-каза и им смигна.
Хари се огледа.През дъждовната завеса забеляза, че Тонкс, Видар и Мориган също са слезли от влака и наблюдават качването на учениците по файтоните от другия край на перона.С Джини се насочиха към Рон и Хърмаяни.Точно преди и Хари да се качи ги извика нечий познат глас:
-Хари!Рон!Как сте?- беше Невил.Хванал Луна за ръка той се приближаваше към тях.
-Добре, Невил!Здравей, Луна!- поздравиха вкупом и ги поканиха при себе си.-Качете се при нас.Има място.
Щом и двамата се качиха и затвориха вратичката след себе си файтонът потегли.Тестролите го дърпаха без усилие въпреки калната земя.Продължаваше да пръска дъжд и сякаш облаците се бяха скупчили над замъка.
-Луна, как върви “Дрънкало”?- попита Джини.Въпросът и отприщи поток от думи , излизащи от устата на пепеляворусото момиче.
-А, добре.Благодаря, че попита.Наскоро татко побликува статия за рижоопашатите кривоклюновци, която бе приета много добре от РОЗИ, а и от любителите на магически животни.Аз лично...- опита се да продължи Луна, но грубо бе прекъсната от Рон, който учуден от думите и зададе въпрос.
-РОЗИ ли?Тая пък дивотия каква е?
-За твое сведение, Рон, това е Радикалната Организация за Зоомагически Изследвания, и е много реномирана институция.-сопна му се тя и продължи. Въпреки всичко намесата на Рон не спря нейното словоизлияние.- А и освен това разкритията в последния брой за нагласения избор на Емили..-Луна дрънкаше безспир за Магисъбора и жена наречена Емили Фърстфайт, но Хари не я слушаше.
Едва ли би могъл да обръща внимание на бръщолевенето и, имайки в предвид гледката навън.Хари бе запленен от това, което виждаше.Бяха изминали пътя от гарата до замъка и от съществото стоящо пред голямата желязна порта на замъка космите на врата му настръхнаха.
-Феите да ме вземат!- възкликна Невил.И той, като Хари, бе погледнал за момент през прозореца на файтона и от видяното бе забравил за разказа на приятелката си.
Създанието, което прикова погледите на повечето ученици бе голям( на Хари се стори огромен) черен дракон.За да бъде окраската му изцяло черна пречеха само две неща- чевеният гребен продължаващ от главата до края на опашката и огнените му очи.Въпреки дъжда дракона стоеше на поста си пред портата на замъка и бъваше огън, който превръщаше капките в пара.
Файтонът се изкачи по стръмната алея до замъка, люшна се и спря.
Когато Хари погледна нагоре към кулите и бойниците най-сетне се почуства у дома.Лек ръмеж заситни по лицето му.
Шестимата последваха останалите ученици по каменните стъпала на замъка, минаха през гигантската дъбова входна врата и пресичайки огромното помещение на Входната зала влязоха в Голямата зала.
Хари погледна тавана, който тази вечер бе тъмен и облачен.Поройният дъжд отдавна бе спрял, но гневни светкавици раздираха небето.Луната не се виждаше, но Хари знаеше, че е в първата си четвърт.В последно време добрите чуства, които изпитваше към професор Лупин го караха да следи лунните фази.Знаеше, че след няколко седмици на професора ще му се наложи да отсъства по болест.
Щом се настани на пейката до Грифиндорската маса Хари огледа Голямата зала.В сравнение с миналите години тя бе почти празна.Вместо море от нахлузили островърхите си шапки ученици момчето виждаше групички от по десетина-петнадесет души скупчили се един до друг.
Както и очакваше, наред с останалите учители на Височайшата маса стояха и професор Лупин и, както вече трябваше да го нарича, професор Уизли.В средата на масата, на големия резбован стол, някога принадлежащ на Дъмбълдор, седеше професор Макгонъкол.Строгата на вид магьосница сега изглеждаше унила и уморена.
-Колко много хора ги няма...- промълви Рон от отсреща.
От масата на Грифиндор липсваха Ричи Куут, единият от биячите в миналогодишния отбор по куидич, Първати Патил, чиито родители бяха прибрали нея и близначката и от училището още преди погребението на Дъмбълдор да се състои, и голяма част от учениците от долните курсове.
Както, със задоволство, отбеляза Хари на масата на Хафълпаф не присъстваше лицето на Закарайъс Смит.Ханна Абът също отсъстваше.
Нямаше ги и Лайза Търпин и Майкъл Корнър от Рейвънклоу, а масата на слидеринци бе почти празна.От там ги гледаха познатите физиономии на Блейз Цабини и Панси Паркинсън.
Професор Флитуик, новият заместник директор, внесе в Голямата зала четирикрако столче и върху му старата Разпределителна шапка.Хари никога не я бе виждал толкова измачкана.Щом постави на земята столчето шапката се размърда и запя не особено мелодично, но бавно и отчетливо.Сякаш с усилие произнасяше всяка дума:

Природата усеща фалша-
раздор между добро и зло,
гръмовен залп раздира песента ми
за трудни, непосилни дни.
Че много от познатите лица тук липсват,
да можех аз бих сбрала вси,
но тъжно време днес настана,
от ден на ден по-лошо става.
От зло да се боим не бива,
да бъдем всички във едно,
дори борбата да е трудна има
надежда докат сме едни.
Тегоба тежка носи “Хогуортс”,
след смърт на силен, смел водач,
да бе таз загуба едничка
не би било ужасно зле.
Но губят всички що не учат,
и губят времето си ценно с дни,
и загубата ще им струва много,
да кажа туй аз само мога.
Със силен ум дойдохте тук,
със храброст всекиго ще победите,
усърдие се иска за наука,
лукавство ще спечели ви пара.
да бие мускул във телата ваши
- човешкото добро сърце.
Но знайте- мъгъли и чисти,
напред единство трябва,

Шапката замлъкна и се отпусна на столчето, сякаш магията и се е изчерпала.Професор Флитуик извадипергаментов свитък и започна да чете от него имената на първокурсниците, които се бяха появили от стаичката отстрани.Бяха не повече от десетина, от дребни по-дребни.
-Бут, Аврора!- изписука с тънкия си гласец магьосникът и към столчето се насочи тъмнокосо момиченце.
Когато шапката я обяви за рейвънклоука на Хари му се прииска церемонията да свърши колкото се може по-бързо, за да напълни стомаха си.Сякаш от тиквения пай във влака бе минала вечност.След като Маркъс, Филип стана първият слидеринец, а Томас, Рос се насочи към масата на Хафълпаф от тези му мисли го извади момиченцето, което пристъпваше, за да бъде разпределено.Роуз, Кетрин- бе извикал професор Флитуик.Това бе русокосото момиченце, което заедно с баща му бе видял в шегобийницата.
-Това не е ли...Тогава тя е...- опита се да каже, но Джини го сръга в ребрата.Той се усети, че никой не би искал при постъпването му в училище да се разчуе, че е върколак.
-ГРИФИНДОР!- извика шапката и момиченцето изприпка до масата най-вляво.
До края на Разпределителната церемония Скот, Адам също стана грифиндорец; Стоун, Даян отиде на масата на Хафълпаф; Каспър,Уинкът се присъедини към Рейвънклоу, а Йънг,Максимилиан се насочи към слидеринската маса.
Тогава професор Флитуик нави пергаментовия си списък и изнесе четирикракото столче и шапката.
Професор Макгонъкол се изправи.
-Добре дошли!- започна тя-Добре дошли на всички решили да се върнат и през тази учебна година.Много от вашите съученици липсват, но това няма да се отрази на вашето образование.-опит за усмивка премина по устните и.-Училището претърпя голяма загуба със смъртта на професор Дъмбълдор, но всички ние се борихме, за да продължи то работа.В тази връзка, искам да ви представя двамата нови учители.Първо- професор Ремус Лупин, който по-големите от вас си спомнят като бивш преподавател по Защита срещу черните изкуства се съгласи отново да поеме предишния си пост.Той също така ще поеме и грижата за дом “Грифиндор”.
Бурни ръкопляскания от малкото ученици на масата оцветена в златисто и червено прекъснаха монолога на директорката.Лупин се изправи и скромно се поклони.
-Другият нов учител, който искам да ви представя е професор Уизли, който до неотдавна бе ученик тук.-Пърси се изправи и също се поклони, но с далеч повече задоволство от колегата си.-Той ще преподава по Трансфигурация.Друго, което не бива да пропускам да спомена са мерките за сигурност около замъка.Както вече сте забелязали, пред входната порта е поставен дракон за охрана.Драконите са много опасни същества, и никой, повтарям, никой от учениците не бива да се навърта в този район.Забранени са също и разходките около Плашещата върба и навътре в гората, като възлагам на префектите да следят за спазването на тези ограничения.След залез слънце не бива да има окъснели навън ученици.Както можете сами да се сетите тази година шампионат по куидич няма да има, тъй като е невъзможно сформирането на отбори.Утре сутринта всички ще получат учебните си програми от ръководителите на своите домове.Това са нещата, които имах да ви казвам, а сега наслаждавайте се на храната.-каза тя и седна на мястото си.
Хари погледа пред себе си и вида на отрупаните с храна съдове стопли сърцето му.Сипа си печени картофи, пържени дробчета и наденички и яде до насита.
След като основните ястия бяха заменени от блокове сладолед, пайове и сладкиши, две парчета от любомия му сиропиран сладкиш му бяха достатъчни, за да преяде.Започна да му се приспива.
Тогава храната от чиниите изчезна и бокалите се изпразниха.Професор Макгонъкол се изправи отново.
-Сега, когато стомасите ви са пълни искам да пожелая на всички ви леки и приятни сънища.-каза тя.-Префектите да поемат грижата за първокурсниците. Заскърцаха пейки и учениците се насочиха към входната зала, от където щяха да тръгнат към общите стаи на домовете си.Хърмаяни пое контрол и тръгна напред, за да покаже на новите пътя към кулата на “Грифиндор”.
Хари и Рон ги настигнаха точно когато се бяха спрели пред картината закриваща входа към общата стая.
-Пиро!- твърдо изрече Хърмаяни и Дебелата дама се отмести, като откри прохода в стената.-Спалните помещения са нагоре по стълбите.-обясни момичето на двамата първокурсници.-Съветвам ви да се наспите добре.-дребосъците се заизкачваха по стълбите.
Обърна се към Рон и му каза:
-Аз също мисля да си лягам.Лека нощ.- и го целуна.-Лека нощ и на теб, Хари.Джини, идваш ли?
Джини последва примера на Хърмаяни и след целувка с Хари за “приятни сънища” двете тръгнаха нагоре по каменните стъпала.Момчетата се спогледаха и поеха по срещуположното стълбище водещо до тяхната спалня.Когато влязоха Невил вече бе в леглото си.Те не се колебаха и също нахлузиха пижамите си.Пожелаха си лека нощ и един след друг се унесоха без да сънуват.

Kakво презираш?От това най-вярно ще проличи какъв си.