Глава деветнадесет
В болничното крило
- Хари! Хари, събуди се! – викаше Рон.
Хари се повдигна малко от леглото си и си намести очилата. Огледа се. Намираше се в болничното крило в Хогуортс. До него бяха рон, Хърмаяни, Фред, Джордж, Невил и Луна.
- Добре ли си, Хари? – попитаха Луна и Хърмяни.
-Ъхъ! – измърмори Хари.
- Не можеш да си представиш колко се радваме! мислехме, че си…..- и Джордж реши да не довършва изречението си.
- Няма значение! Важното е, че вече си добре! – опита се да смени темата Фред.
- Ама какво стана? – попита Хари.
- Ами…Ние всъщност се надявахме ти да ни обясниш! – отговори Хърмаяни. – Какво стана? Защо падна от метлата?
- Паднал съм от метлата ли?!? – не можеш да повярва Хари. – Как так съм паднал от метрата?!?
- Успокой се! – каза Рон.
- Не мога да се успокоя! - викаше Хари. - Кой спечели?
-Ами…..ам….вие… - не знаеше какво да каже Хърмаяни, която се усети, че я хванаха натясно.
- Слидерин ни биха! – съобщи новината Фред.
- Да! Ние вкарахме няколко гола, ама те направо ни разбиха! - допълни Джордж. – Не можахме повече! Имат непроницаема защита! Докато нашата…..
- А и повалиха Анджелина на земята! - довърши Рон.
- Свалили са я? - попита Хари. – Тогава защо и тя не е в болничното крило, както аз? Добре ли е вече?
-Да, добре е! Ами, Хари, как да ти кажа? Когато падна от метлата изглеждаше толкова зле и Мадам Помфри каза, че си се удалил много лошо. Тя ти даде някаква много мощна приспивателна отвара, за да те излекува без да усещаш!
Хари погледна навън пред прозореца. Все още беше студено, духаше вятър и имаше сняг, но Коледните украси бяха махнати. Тогава тай се обърна към приятелите си и попита?
- Колко време мина от тогава?
- Два месеца! – отговори Хърмаяни.
- Два месеца!?! – не можа да повярва Хари.
-Да, сега сме 22 февруари. – каза Рон. – Мислехме да те вземем за Коледа при нас , в Халупата, но стана това и ти се наложи да прекараш цялата Коледна ваканция тук!
-Ето ти подаръците! – опита се да го ободри Невил, като му посочи в близкия ъгъл до леглото му цял куп с подаръци.
- Още няколко дни ще полежиш и ще те изпиша! – каза Мадам Помфри, която току-що влезе в стаята.
- Трябва да тръгваме! – каза Хърмаяни, като погледна часовника.
- А, да! Имаме час по История на магията! – сети се Рон.
- Ние ще се връщаме на Диагон-али! – Нали дойдехме само за мача! – каза Фред.
- Чао, Хари! – каза Луна.
- Пак ще дойдем! – обади се Рон.
- Чао! 9 изпрати ги момчето.
Край на деветнадесета глава
Не позволявай на страха да проваля живота ти!!!
|