ми като не щете вие-аз
само дето тежкио му горко му на следващия...:

***
Брет лежеше на леглото си и се опитваше да измисли някаква логична причина за видяният от Гала и Нин деселман.Но тъй като логиката не беше силната й страна не стигна до никаква разумно обяснение и само я заболя главата...След още половин час глупави предположения тя се унесе в дрямка, която се превърна в дълбок сън.Брет засънува...Засънува гората:
тя се разхождаше бавно по поляните, скрити от високите дървета, полюлявани от тихият вятър.Лунните лъчи огряваха пътя по който вървеше и я водеха напред и навътре в мрака.Брет стъпваше по зелената трева и се оглеждаше по-скоро любопитно отколкото предпазливо.На няколко пъти пред нея се изпречваха паднали дървета или малки изворчета.Тя ги заобикаляше и продължаваше да следва паяжината от лунна светлина навътре в гората.Колкото повече навлизаше и колкото повече време минаваше Брет все повече осъзнаваше че не се намира телом на това място.Но не се чувстваше странно, нито усещаше липсата на нещо.Тя се примиряваше с мисълта в момента в който я осъзнаваше и продължаваше да върви надолу по пътеката.Лунните лъчи започнаха да се губят във все по гъстите корони на дъветата които се бяха надвесили над Брет.Но тя продължаваше да върви, може би чувството че сънува й даваше смелост.Шумоленето на листата под краката й и тихото свистене на вятъра в дърветата спря изведнъж.Брет застана на място и се огледа.Нe се виждаше почти нищо от гъстия мрак, погълнал гората.Брет се изплаши, чувстото за сигурност беше изчезнало заедно с лунната светлина.Тя се затича по обратния път но не можа да се ориентира в тъмнината.Беше изгубила пътеката затова тръгна направо към вътрешността на гората.На няколко пъти се спъна но продължи да тича.Изведнъж пред нея блесна лъч.Тя се затича към него и когато спря задъхана на средата на осветената поляна осъзна че се намира точно в единият край на гората.Огледа се стреснато и погледът й спря на внезапно появилата се група от хора на няколко метра от нея.Загледа се внимателно в тях но изведнъж тропот на копита я стресна.Тя вдигна леко наведената си глава и отскочи няколко крачки в страни от приближаващото се стадо кентаври.Вече беше започнала да осъзнава къде се намира и какво означаваше всичко това.Тя се приближи тихо към групата, облечени в черни роби хора.Ето, сега Галеуз и Нинив я гледаха втренчено...Тя видя себе си да стои сковано на няколко метра от Черния лорд и разбра всичко.
А сега искаше да се върне.Обърна се и се затича нагоре по склона който се беше появил от нищото.Брет вече напълно разбираше че се намира в съня си и затова не се учуди и когато дърветата зад нея започнаха да изчезват оставяйки място на огромна поляна.Луната пак започна да се показва когато Брет стъпи на светлата полянка от която беше тръгнала след като беше заспала.Тя въздъхна с облекчение и зачака всеки момент да изчезне от това място и да се събуди в спалнята на слидерин.Затвори очи и ги отвори.Но вместо да види балдахиновите си завеси видя пак зелената поляна, все така равна и огряна от ярката лунна светлина.Брет затрепери, за миг почувства че никогя няма да се измъкне оттук.Пак затвори очи но когато ги отвори пред нея вече нямаше поляна.Брет падна на коленете си с отворена уста и ококорени очи.Сърцето й започна да бие лудо.Тя сложи ръце на безжизненото студено лице на трупа, за да се вгледа по внимателно в него и изпищя.Следващото което си спомняше бяха лицата на Лори и Галеуз над нея, в спалнята на слидерин.
***

абе май ми се отдава да пиша зловещи неща, а...?!

I'd like to control you, 'cause I can't control myself...