Re: ФФ / Фен клубове / Хари Потър

сори, мн е тъп, обаче писах насила...не ми идваше музата...
не ме кефи обаче не ми се пише наново:

Лориен разтърси Брет за четвърти път:
-Хей!Хайде де, ставай!БРЕТ!
-А?ААААА!
Лориен я беше поляла с чаша ледена вода.Брет подскочи и се огледа уплашено.
-Какво ти става?!-яростно погледна тя Лориен.
-Брет, в общата стая има двама смъртожадни.Дошли са за нас.
-Какво?!
-Заради твоята идея за Хелоуин, Брет.Те са слуги на Волдемор.Дошли са да ни вземат, ще ни направят истински смъртожадни.
-Лори, добре ли си?!Да не си сънувала?!Как така ще правят нас смърожадни?
-Просто се облечи и слез долу.
Пет минути по-късно Брет слезе в общата стая с Лори.Погледна учуде3но двете високи тъмни фигури и заекна:
-В-в-вие сте смъртожадни?!
-Ти ли си инициаторката на всичко?-едната тъмна фигура се беше приближила.Свали качулката си и Брет видя че това е жена.
-Аз?Да.
Брет беше нервна.Огледа се наоколо за подкрепа и срещна погледа на Галеуз, която изглеждаше не по-малко стресната.
Четвърт час по-късно тя седеше между двамата смъртожадни и все още разказваше за празника на Хелоуин.Около нея се бяха настанили другите деветима бъдещи смъртожадни.Брет свърши разказа си и се отдръпна настрана.Смъртожадните започнаха да си говорят нещо а съучениците й се приближиха до нея.Тя ги погледна и в очите на някой видя същото чувсвто на уплаха което я беше обладало.Тя погледна към Малфой, който изглеждаше невероятно спокоен.
-Те как са влезли?-попита Брет която уж трябваше да е най-запозната с подробностите, а всъщност не знаеше нищо.
-Благодарение на мен.-каза Меджика и Брет видя че той също е спокоен като Драко.
-Те казаха, че имаме право да решим дали...да станем смъртожадни.-каза Гала.
-А ако не искаме?-попита плахо Брет.
-Ами другият вариант се определя от Черният лорд.
Брет потрепери.Знаеше, че тя беше тази която беше предложила да се облекат като смъртожадни на Хелоуин, но не беше предполагала че ще стане толкова сериозно.Чувстваше се истинска слидеринка.И беше чистокръвна.Но не знаеше дали е готова да стане слуга на Волдемор.Тя се изправи и се обърна към смъртожадните:
-Мога ли да отида до спалнята?
Жената кимна и Брет се качи по стълбата.
----------------------------------------------------------------------------------------
-Нея я няма там!-извика Скуиъл.
-Как така?!-учудено погледна Белатрикс.
-Тя е отишла да ни издаде-прошепна Малфой.
-Луциус, Опаш обикаля из замъка, нали?
----------------------------------------------------------------------------------------
Брет се приближи страхливо и погледна през прозореца.Веднага осттъпи две крачки назад.Услуша се пак за стърженето отвън но не чу нищо.Всичко беше утихнало сякаш времето беше спряло.Брет извика но никой не отговори.Пак се приближи и се наведе.Погледна надолу и въздъхна.В следващият момент усети една студена ръка на врата си и изпищя.Опита се да се освободи от хватката но усети опряната пръчка в гърба си и застана мирно.Последва студен, хриптящ глас:
-Къде са другите?
-К-к-кои други?-заекна момичето и се опита да се обърне но без успех.
-Къде са слугите на Лорд Волдемор?
-А...аз..ами...в общата стая на слидерин...аз...
-Заведи ме!
Без да говори и много сковано Брет се обърна.Пред нея стоеше нисък, плешив
мъж с черти на плъх.Тя се опита да го огледа по-старателно но той изцвърча ”Води ме!” и насочи пръчката между очите й.Тя се подчини.Бавно отвори вратата на стаята и излезе в коридора.Слезе по стълбите, задмина Голямата зала, тръгна към подземията но през цялото време усещаше дребният човек да я следва.Щом стигна до статуята която беше вход за общата стая се замисли.Тя наистина си беше слидеринка-чистокръвна слидеринка, но все се страхуваше от Черния лорд.Не знаеше дали все още е готова да стане част от слугите му, да стане смъртожадна.Помисли дали ще е удачно да откаже да отвори входа но се сети че все пак в гърба й беше опряна пръчката на плъховидният човек и реши да не опитва.Каза “Змийска кръв” и статуята се премести.Зад нея се откри входа към общата стая на Слидерин и гласовете които се чуха за около секунда утихнаха:
-Опаш?
-Аз.-отговори Опаш.
Брет влезе в стаята и се озова пред двамата смъртожадни които я гледаха с ярост, а Белатрикс й посочи с глава едно кресло в сянката на стълбите.Зад тях, по към ъгъла на стаята Брет видя някой слидеринци, свои съученици и дори най-добри приятели.Между тях беше Галеуз, която я погледна с укор и извърна погледа си.Видя също така и Меджика който също не желаеше да я гледа.Очевидно предпочиташе тъмният таван.Брет се сви в отсрещният ъгъл и заби поглед в обувките си.Имаше чувството че ако проговори ше я убият.
Смъртожадните говореха нещо с Опаш от някъде четвърт час когато Брет вдигна очи.Те срещнаха тези на Галеуз която вече не я гледаше толкова страшно и й направи знак да се приближи.Опитвайки се да не вдига много шум, тя се изправи и бавно отиде и седна при Галеуз и Меджика.
-И ти все пак отиде, а?-каза тя с укор.
-Аз...да.Просто се страхувах че всички...
-Но не каза на никой, нали?
-...Не..разбира се, че не.-каза плахо Брет.
-Сигурна ли си?-погледна я много сериозно Галеуз.
-Аз..ами...
-Остави я, нали сега ще проверят с отвара на истината/абе хора как се казваше тази отвара?!/.-обади се Меджика за миг срещайки погледа на Брет но бързо поглеждайки пак към тавана.-Ако е казала...
-Не съм казала!-възможно най-тихо изскърца със зъби момичето.
-Щом не си защо отиде?
-Защото...аз...не знам.
Последва още половин час мълчание.За Бретлес беше много трудно да не казва нищо цял половин час затова с риск пак да и кажат да млъкне се обърна към Галеуз:
-А Лориен...тя не пожела ли да се присъедини?
-Тя е при първокурсниците.Пази да не направят някоя глупост.
На Бретлес й се стори че долява някакъв намек в това изречение.
-А..вие..всичките сте решили така ли?
-Мда...а ти надявам се да си решила също...
-Честно да ви кажа, живее ми се...
-Тоест избрала си да дойдеш?
-Май...да..

хм...и да ви кажа вече ми стана тъпо да се изкарвам идиот...няма повече...

I'm too weak to face me