Т. нар. urban fantasy е обещаващо. Смесва модерната Литература (извинявам се за главната буква, но в момента не се сещам за адекватен превод на literary fiction) с влияния от английската (М. Джон Харисън - тоя колко е велик..., Майкъл Муркок, Брайън Олдис) и отчасти американската (Дилейни и Зелазни) нова вълна.
Резултатът е свежо, издържано като стил и сравнително оригинално откъм идеи фентъзи. Почти всички автори са англичани - Нийл Геймън, чайна Мивил, Мери Джентъл (макар че за нейните алтернативни истории/фентъзи/военна фантастика/киберпънк/исторически роман/незнамкакво все още няма измислен етикет.)
Американците също имат оригинално "развиващо" се фентъзи, но то е толкова световно неизвестно (каквато е съдбата на всеки, който не пише 'епическо фентъзи'),чеДжон Кроули (Little, Big), Джонатан Карол (Land of Laughs, Voices of Our Shadows) малцина ги знаят.
Сигурен съм, че и руснаците правят нещо по въпроса, но не съм много в течение по ред причини (основната от които е, че не мога да чета от монитора.)
Оказа се, че има качествено фентъзи, въпреки картината, която класациите, издателствата и щандовете в книжарниците ни предлагат. Както и че не е задължително фентъзито да описва "вечната борба между Доброто и Злото в 3, 7 или 14 части." Аз бях останал с впечатлението, че жанрът умира, но това не е така - има развитие. Просто то не се продава. Другото ще отшуми в един момент.

ПП - Двете най-хвалени и оригинални книги от изминалата година (Veniss Underground на Джеф ВанДермиър и The Etched City на К. Дж. Бишъп) са фентъзи.

За еволЮция може би е рано да се говори.

(наблЮдение на човек, чел много малко фентъзи)

Peep-oh, Peach blow, Pandora, Pompadour
Pale leaf, Pink sweet, Persephone, Near our ivo