" Мощен рог изви пронизително и замлъкна. Възцари се тишина, нарушавана от шума на множество стъпки в тихия бавен ритъм на някакъв тъпан. Слънцето проникваше неравномерно и косо през процепите в покрива на Тронната зала, през срутените керемиди и зидарията между колоните. Изгряло беше преди час. Въздухът още бе студен и неподвижен. Сухите плевели между мраморните плочи на настилката, сгърчени и заскрежени, се заплитаха в дългите роби на жриците.
Те прииждаха на четворки в огромната зала между двуредните колони.
Глухо биеше тъпанът. Ни глас се чуваше, ни око поглеждаше отнякъде.
Облечени в черно, момичетата държаха в ръце факли, които под сноповете
слънчева светлина горяха червеникави и пламваха по-ярки в междинния мрак.
Отвън, на стълбите пред Тронната зала, стояха мъжете - стражи, тръбачи,
барабанчици, - през великите порти можеха да преминат само жени; жени,
които в тъмни роби, с качулки и на четворки бавно приближаваха към Празния
трон."

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите