Голямата Берта:

"Дюа се чувствуваше изредяла и изтъняла, беше й студено. Прекрати
опитите да си почива на открито и да поема слънчева светлина, след като
Один я откри. Хранеше се нередовно от акумулаторите на твърдите. Не смееше да остава прекалено дълго извън сигурността на скалата, затова ядеше на бързи глътки и никога не се нахранваше достатъчно.
Постоянно усещаше глад — още повече, че престоите в скалата я
уморяваха. Това бе сякаш наказание за цялото дълго време, през което се бе
появявала на повърхността по залез и се бе хранила оскъдно.
Ако не беше работата, която вършеше, нямаше да понесе умората и глада.
Понякога се надяваше, че Твърдите ще я унищожат... но само след като
приключеше."

Сайт за нова българската литература

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите