"Различаваше се някак си от цветните репродукции, които видя в библиотеката сутринта. Това е, каза си той, от по-големия размер, от колоритността и чистотата на цветовете, което донякъде се губеше в цветните репродукции. Но той разбра, че това не е всичко. Различни бяха пейзажът, и съществата там. Пейзажът – по-скоро земен, пространства със сиви хълмове, кафяви храсти и необичайни папратовидни дървета. Група създания, които биха могли да бъдат гноми, са се запътили нанякъде по далечен хълм; същество, прилично на таласъм седеше под едно дърво и очевидно спеше, облегнато на ствола, прихлупило някаква шапка над очите. И други същества имаше – страшни, цинични, с гнусни тела и лица, смразяващи кръвта в жилите.
Върху билото на далечен хълм с плосък връх, в подножието на който се събираше голяма тълпа от разни същества, се открояваше малко черно петно на фона на сивото небе.
*** ахна от учудване, бързо се приближи, спря се и застана неподвижен, изопнат, страхуваше се да не се издаде.
Струваше му се невъзможно никой да не го е забелязал. Сигурно някой го е забелязал, но не е сметнал, че си заслужава да го споменава, или пък не е бил сигурен и не е пожелал да каже нищо за него.
Но за *** нямаше съмнение. Беше сигурен в това, което виждаше. Онова малко, черно петно на далечния връх беше Артефакта!"
Сайт за нова българската литература
Вече над ДВЕ години
|