За мене е такова, ама не знам дали авторът е чувал това понятие.

"Позастоях се малко при Кошчей Безсмъртния. Великият негодник обитаваше комфортна самостоятелна клетка с килими, с климатична инсталация, рафтове за книги. По стените на клетката бяха окачени портретите на Чингисхан, Химлер, Екатерина Медичи, на един от Боржиите и може би на Голдуотър или на Маккарти. Кошчей с лъскав халат, кръстосал крака, седеше пред огромен пюпитър и четеше офсетовото издание на "Чукът на вещиците". При четенето правеше с дългите си пръсти неприятни движения - сякаш нещо завинтваше или мушкаше, или дереше. Той лежеше в безкраен предварителен затвор, докато се водеше безкрайно предварително
следствие за безкрайните му престъпления. В института много го ценяха,
защото между другото, го използуваха за някои уникални експерименти и като
преводач при разговорите със Змей Горянин. (Самият Змей Горянин беше затворен в старото машинно отделение, откъдето се чуваше металическото му
хъркане и мучене насън.) Стоях и си мислех, че дори ако в една безкрайно
отдалечена от нас точка във времето Кошчей бъде осъден, съдиите, които и да са те, ще изпаднат в твърде странно положение: невъзможно е да се изпълни смъртна присъда над безсмъртен престъпник, а пък ако се вземе предварителният затвор, той ще е излежал вечната си присъда...

В този момент някой ме хвана за крачола и един пиянски глас каза:

- Ей, я ела, търсим четвърти!
Успях да се отскубна. Трима върколаци в съседния кафез лакомо ме
гледаха, притиснали сивите си муцуни до металната решетка, през която
течеше ток от двеста волта."

Сайт за нова българската литература

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите