За първи път от напускането на цивилизованите области отряда се разположи на лагер, без да се сбият,без да се самонаранят или да се скарат кой ще поеме първия пост. Дали чувството за самота и страхът ги сплотяваха , дали защото ракията беше свършила, или бяха много уморени, но този път разтовариха багажа от добичетата и себе си и насядаха в кръг около мижавия огън, стъкнат набързо от Крум. Скитника извади от скромните запаси малко козя пастърма, сухари,сушени дренки и по една глава кромид лук и ги раздели по братски. Нахраниха се в пълна тишина, само от време на време се чуваше хрупането на пицата , която пасеше сочни вейки в близките храсти.
След вечерята се разположиха по- удобно и се загледаха в небето.Отец Василий пръв наруши тишината:
-Какво пушиш, Киркоре , нали тютюна свърши още преди два дни?
-Ами, понеже съм чувал, че в далечни страни хората пушели коноп вместо тютюн, резнах малко от гащите на Скитника , да опитам как е.
-А, така ли било,озъби се Скитника, а аз се чудя защо ми вее на,ъ…краката. И ако се съди по веенето, май не за първи път опитваш.
-Остави дребнавия материализъм, сине мой, и позволи на Киркор да сподели опита си с нас –в гласа на брат Галфонтий се прокрадна надежда, че ще намери нещо, с което да замести тютюна.
- Как да се чувствам… Първо никак, а после все едно започвам да летя, да летя, все едно се качвам на някоя от луните и оттам започвам да обичам и да ценя всичко живо…дори и кралските бирници.Мир, братя, мир.
- О, Джейф какво пък ще прави този на луните, та това е невъзможно – съобразно с интелекта си, Крум разбираше всичко буквално.
- Защо да е невъзможно? – оспори Скитника, според както се развива науката, нищо чудно след някой друг век да ходим на пикник на Жълтата луна или да събираме гъби на Червената.
- Братко, в светите писания не се споменава Джейф да е насадил дървета на Червената луна.
- Аз говоря условно, отец Василий, ами кой преди години е предполагал, че ще бъде създаден компотъра и само за няколко години той толкова се разви.
- Но компотъра все пак е машина плюс малко магия и ако не се управлява от човек …
- Аз пък, преди да тръгнем чух, че бил създаден компотър с човешки качества.
- Да не би да мисли сам?
- Не, но като направи грешка обвинява друг компотър …
- Братя, приятели мои, другари любими, извика Киркор, а защо трябва да убиваме Спаска, не може ли само нежно да й се скараме?
Скитника се озъби:
- Ти да мълчиш, че още ме е яд за конопените гащи, никаква прошка, не искаш ли и на ръце да я понесем.
- Може, може братко, но е бая тежичка май.
- Млък, аз пак говоря образно! Не помня да съм носил някой на ръце и той да не ми се е качвал на главата после, повече строгост трябва. Виж как в древността румоляните разглезили варварите и те им бутнали империята.
- Да ме прощаваш Скитнико, друго съм учил аз в Семинарията. Латинският, на който говорили бил много сложен и затова вместо да се занимават с фехтовка и бойни умения, наблягали повечко на граматиката и литературата. Като се задали варварите, те опитали да ги спрат с избрани цитати, произнесени от най-добрите им оратори, но уви …
- Затова, Галфонтий, защото ви учат на глупости, вашият орден запада от ден на ден и вярващите идват при нас. Истината е, че понеже са пиели вода от оловни тръби, зъбите им са окапвали и като дошли варварите, не могли да ги нахапят както трябва.
- Чак сега разбрах Василий, Сквернословецо, защо вие във вашия орден вода не пиете, та даже директно от извора да е. Щадите си зъбките, а?
- Не ги щадим, по този начин се опитваме да се приобщим до състоянието на Джейф в Петия ден, ама какво ти разбира простата селска кратуна.
- Разбира достатъчно, за да те прасне по твоята такава с тоягата!
- А далеч оттук – твърдия сякаш издялан от камък акцент на Густавсон взе връх, някакъв учен, Дървен бил казал, че ние хората сме произлезли от маймуняците, те започнали да работят и станали хора.
- А бе то, като те гледа теб човек, като нищо ще помисли, че е така. Ама нещо не ми се вързва. Добре де, а кои е наел маймуните на работа, а? Вълците? Или кентаврите? – Скитника вярваше на науката, но в разумни граници – Какво друго казва твоя учен?
- Той не е мой, ако беше мой щях да си го взема вкъщи. Нищо повече не казал, това били последните му думи, паднала светкавица и го овъг …
- Любов братя, воят на Киркор можеше да се чуе на километри. Да правим любов, а не война. Обичайте се сега, а после ще идем да обичаме и ламята Спаска – всеки според възможностите си.
Скочилият Шмолц запуши устата му, а Пицата тихичко изквича от храстите.
- Брех, какво му стана на човека? – засуетиха се около тях останалите.
- Таквози може да е от лука и на мен не ми понася много.
- Тишина! – Скитника въведе ред – Тук в пустошта и храстите може да имат уши, които да ни слушат.
- Предлагам засега да го вържем, да му запушим устата, а ако утре не е дошъл на себе си, ще прогоним духа, който го е обзел с порядъчна доза екзорсизъм.
- А какво е екзорсизъм, Галфонтий?
- Така наричаме прогонването на злите духове.
- И как се прави?
- Ако един здрав пердах не помогне, ще се наложи да го изгорим, ама е за негово добро.
Речено, сторено. След броени минути Киркор беше пакетиран като чувал, Айнолд Швайцсникърс, в ролята на първа стража, се взираше в мрака, а останалите с мощен хор огласяха околността.
В близките храсти две уши, заедно с прилежащия им кльощав и обсипан струпеи гоблин се измъкнаха тихо и тръгнаха към един друг лагер, на няколко мили на юг. Разузнавачът видя всичко, без едно нещо, Пицата бе видяла него.

Виновен съм...но си прощавам