..... Тишината беше особена. Аладин можеше да се разхожда в нея, да опипва тъмни ъгълчета и да отскача при особено остри сблъсъци с притаилото се там. Определено беше от тоя тип тишини дето ти крещят да се махаш от там колкото се може по- бързо за да не те настигне нещо - дето си го сънувал в детските кошмари (или баба ти го е рисувала на заспиване в детски приказки) - ама Аладин си беше инат , пък и тъщата чакаше с нов тласък на котела от другата страна на тишината.
Та той смело протегна ръце ... и напипа Пътеводната Пица. Определено имаше доста преживял вид, но жаждата за пътешествия я дърпаше (от което беше заприличала на мекица направена от чирак баничар). ТЯ подканващо протегна парче аншоа и го изгледа дяволито с окото й - "Аладин - следвай ме! ... Пиците не са това което са". Учудващ за кмета на Подламско остана факта как и магарето му с четирикопитен двигател и турбостомах беше засмукано от тишината (да се не надяваш на тая тъща къв замах има!).
От допира с Пицата всичко около него се завъртя (повече от колкото лютата ракия предполагаше) и .... ТУПППППП .... цопна насред леген с ароматна вода, която обикновено използваха в селото за гонене на летните хищни комари, прелитащи в сезона на пълнокръвието. (Това се случваше веднъж на 7 години, когато селото заколеше обредния бизол).
Магарето предизвика допълнително възмущение в мустакатия собственик на легена, който явно тъкмо беше загребал с ритуалния черпак поредната порция благословия за вярващите в бог Чейсъъън.
Аладин по стар навик загреба с шепи от течността и изплакна челото, брадичката и така нататък си ... После огледа останалите богомолци.... (това че жреца на Чейсъъън се опита да го халоса с черпака някак остана встрани от вниманието му, ослепено от тишината*)
Паметта му трескаво изрови няколко стари предания за върколаци, джуджета, елфи (ЕЛФИ?!) и .. други.... ми ..и други . Другите го наблюдаваха настойчиво, тъй като Подламският герб лъскаше ярко на самара на магарето.
Скитникът с леко помахване на китката привика Пицата при себе си.

----------
* - ослепяване с тишина в Подламско беше тежко наказание - лишаване от чукчета за удряне по мегалита и по този начин сриване на всякаква комуникация с далечни места - да речем на повече от 3 километра (щото ехото беше страхотно из тая долина)

с меч, магия ... и ... напук на огъня