Киркор си тръгна от кръчмата , където го беше завлякъл проклетият Скитник, който пак беше изчезнал, като мъгла под слънчеви лъчи. Чувстваше се почти нормално, само това, че от време на време някой го настъпваше по ръцете, му разваляше настроението. Спокойното и чисто небе проблясваше с безброй звезди, тук там по някоя луна. Един вампир се стрелна към Киркор но като прецени, че едва ли ще намери кръв в алкохола, се врътна към централните квартали.
Скитникът се прибра. Главоболието му беше изместено от посталкохолен глад, който го караше да ръмжи приглушено и да размишлява за храненето. Той, общо взето не беше особено претенциозен към качеството, стига количеството да беше достатъчно. За дребен и слаб човек ядеше прекалено много. Когато преди няколко месеца отказа цигарите за три дни, апетита му се удвои. Стигна до там, че през ноща ставаше и изпразваше шкафа, а след това излизаше на верандата и виеше като вълк. Веднъж в такова състояние не издържа, грабна солницата и бутилка оцет и изяде около 30 кв.метра троскот и коприва от градския парк. Оттогава съседските кози и овце го гледаха пренебрежително, една крава даже демонстративно се извръщаше всеки път, когато той минеше край нея. Когато преди време напусна планинския си клан ( клана беше на друго мнение - те твърдяха, че са го прокудели, защото с невероятната си способност да забърква каши Скитникът беше опастост не само са клана, а и за цялата планина. Е, може би малко преувеличаваха - и други хора са влизали ?погрешка? в драконово гнездо, търсейки огънче и вземайки от ?разсеяност? две три торби със злато и диаманти на излизане, а това , че дракона после подпали селото не беше толкова важно, защото новите колиби изглеждаха по-добре) му се наложи една година да яде само пържени картофи, защото най-често нямаше пари за кръчми, а друго не умееше да готви. Постепенно обаче приключенските пътешествия разнообразиха кухнята му. В разните екзотични страни беше ял какво ли не, а върха беше в Италика. Там той така се влюби в местните специалитети - дълги тестени пръчици в различен сос и хрупкави питки с разни неща върху тях, наречени ?пица?, че прекара два часа в кухнята при готвача и си тръгна със самочувствието на завършен готвач, при това от най-добрите. Освен това си падаше експериментатор. Направи и доста свои варианти на пицата - повечето от тях не би опитал и прегладнял трол в нетрезво състояние ( разбира се едва ли някой, който не е трол, бе се осмелил да се приближи до пиян такъв, за да му предложи пицата, защото тролите, като силикатна форма на живот не се влияят от обикновен алкохол, а пият нефт или негови дестилати. Ето защо пияните троли са избухливи не само в преносен смисъл на думата). Сега Скитникът беше в настроение да си угажда, затова изкара загорялата тава за пици и запали печката. Преди няколко дни беше ходил до една позната вещица, младата Пухелита за да вземе някакъв лек за изправяне на уши, много му клепваха напоследък и шапката закриваше очите му. Докато тя бъркаше котлето с гръб към него, той разглеждаше рафта с разни шишета, буркани с билки и кошници с ??а, бе с нещо си. Една широка колба с избелял надпис ?ХУБЪВЪ ПУДПРАФКЪ ЗА ЕДЕНЕ? привлече вниманието му. След като се увери с бърз поглед, че Пухелита е още в транс, колбата потъна в широкия ръкав на суичъра му, като се успокояваше, че това е компенсация за трите лева, които даде за отварата за уши, която според него не струваше повече от два и да кажем, деведесе. Сега подправката щеше да влезе в употреба. Със съдържанието на колбата забърка тестото, разстла го в тавата и сложи отгоре разни неща, като сирене, кайма от панда, чушки, подвоуми се за миг, но добави и гъби. Пъхна пицата във фурната и зачака философски т.е. задрямваше и се сепваше. Шум, като от зъболекарска машинка ( в Тилилейския свят зъболекарските машини, се задвижват, чрез сложни системи от лостове и колела от падаща вода, вятър или жива сила - роби или магарета, а в едно далечно кралство използват и парни котли, но шума от самите машинки е идентичен с този на земните, и не един храбър герой или могъщ рицар е припадал при шума им) го накара да отскочи половин метър вертикално и да събори щита окачен на стената. От доста време Скитникът се канеше да смени кристалното кълбо за битови нужди с някое друго с по-хубав сигнал, да речем, бълбукане на бира. Стана и включи кълбото, видя отсреща смътно позната физиономия, но все пак не си спомняше, кой от неговите познати има физиономия, като разплескана буца кал. Буцата избълбука:
-Хей Скитнико, здравей!
-Хъ, здравей, господин?
-Шт, не назовавай името ми.
-Ами аз и без това не го знам.
-Знаеш го, но сега съм се маскирал? По-точно понито ме хвърли в една локва? За да те подсетя ще ти кажа, че все още имаш да ми даваш една кофа кировка, но сега не ти се обаждам за нея. Имам една работа, като за теб, но е много секретна? Какво правиш сега?
-Ъ, ъ, готвя пица господин барон Сл?
-Шт, без имена! Довечера в часа на вампира ще те чакам в онази кръчма, където те биха много лошо?
-Господин? те мен вече са ме били в почти всяка кръчма?
-Онази, в която ни биха двамата заедно. Там ще ти обясня за каква работа става дума. Въпроси?
-Ами в същност, да. А ако пак ни бият?
-Барон Слейв, професионален превратаджия и интригант затвори без да отговори. Докато Скитникът (с рожденно име Йохан-Алфред Шмолц, но никой не го наричаше така) се чудеше над тайнствеността на посланието, космите на гърдите му настръхнаха - знак, че някой го гледа, шесто чувство развито в безброй опасни моменти. Обърна се и погледна към пицата. И, о, богове, пицата също погледна към него. Не, че имаше очи, но той усети погледа й. Пристъпи крачка към нея, а тя отгризна парче от тавата и хукна към раклата в ъгъла, покатери се върху нея и застана в очакване. Пицата не чака дълго, без да я изпуска от поглед, Скитникът свали от стената ?утринната звезда? ( боздуган свързан с дръжката чрез верига, наречен така, защото според потърпевши дълго време след удара се появява калейдоскоп от ярки съзвездия) и я завъртя? Първият удар направи дупка на раклата, пицата вече бе в другия ъгъг на стаята. Професионалния авантюрист се извъртя, очите му блестнаха толкова яростно, че пицата потръпна. Разочарованието от неуспеха и глада му дадоха такива неподозирани сили, че и лъв би му завидял за следващия скок? , ако скока не беше пресечен от напречната носеща греда на тавана. Скитникът се приземи на пода, а върху него падна гредата и парчета от тавана?

Киркор направи пореден, двайсет и осми опит да вкара ключа в ключалката. Този път успя преди къщата пак да му направи номер и да се разлюлее. Влезе в стаята, доволен, че упоритостта му пак бе възнаградена. За разлика от Скитника, който поначало беше импулсивен, Киркор Патладжан, беше доста по-уравновесен и минаваше за доста по-умен, така че докато партньора му ядеше пердах някъде, Киркор най-често на броени метри ( но все пак на безопасно разстояние) умуваше над теми като ?да ме бият или да не ме бият? , ?има нещо гнило в този бой? или ?пердах в лятна нощ? и т.н. Откакто беше станал член на Великата ложа на свободните и посветени общи работници, наричани за кратко мусони, той имаше самочувствието на човека роден, за да може някой ден да спаси света и затова стоящ далеч над дребните човешки грижи, като кръчмарско сбиване например.Това не му пречеше да ходи на посещения на Скитника в болницата и да му носи билки,взети от Пухелита и записани,естествено,на сметката на Шмолц...Но в момента едно нещо притесняваше Патладжан-скоро не бяха получавали никакви поръчки и бюджета им беше изтънял като прасе в пустиня.Ако скоро не получеха някоя поръчка,с която да докарат по някой лев,угрозата да бъдат обречени със седмици да ядат сух хляб с по някоя глава кромид лук надвисваше над главите им.Затова реши,като се наспи хубаво,да мине през Скитника и да поговорят по въпроса...
На стотици милиот Тифа ,по същото време се водеше лют спор ...между ламята Спаска. Две от трите и глави се караха,а третата намусено оглеждаше ширналото се пред планината равно поле,с малки схлупени селца,стада унили крави и данъчнообременени
селяни по царевичните ниви
-Писна ми от тоя скапан и скучен живот,то на това живот ако му викате...-каза Трета
Втора флегматично отговори:
-Че какво му е?Седиш и дремеш по цял ден,ядеш агнетата и пиеш кировката,дето селяните ти я носят като данък...
-Нали от два часа ти обяснявам,че точно това е,от колко години само това правим, веднъж на две-три години ще идем да вземем златната ябълка и после пак тук,в грозната бърлога,дето ми е писнало да я гледам...
-Можем да я облепим с тапети за разнообразие...
-Млъкни,ма тъпачко,не можеш да ме разбереш.Ех,не можах да се родя аз някой едноглав змей,да си щъкам където ми падне,това авантюри,това приключения...
Авместо това седя тук с вас,вие двете само дремете или се наливате, ето снощи пак се натряскахте,като прасета се натряскахте.
Първа вяло се включи в разговора:
-Ти къде си виждала пияно прасе,ма?И подпийнахме повече, защото пихме без мезе,
ти изяде кюфтетата.Престани да се тъпчеш,че виж на какво е заприличало тялото ни
Трета я погледна на кръв:
-Ами ето защо трябва да вземем да се пораздвижим по белия свят.Хем няма да ни е скучно,хем и ще се вталим малко.
-Не става,аз оттук не мърдам,ами ако срещнем лоши хора?-Втора беше нопоправима страхливка,плашеше се и от сянката си,затова на картините в галериите чест сюжет е атакуваща триглава ламя ,чиято втора главасе крие под корема
Трета,която беше най нестандартно и авантюристично настроена,каза:
-Понеже ми писна да разговарям с тъпачки,...
-Ама ти най често си говориш сама...
-Вас имах предвид,но да знаеш,че е нагло да ме прекъсваш,докато говоря...
-А не е ли нагло да говориш,докато аз те прекъсвам...
След захапката на Трета,Втора се сви под тялото.Първа все така унило гледаше рошавия пейзаж,накиснат от снощния порой.Трета продължи:
-Искам да предложа да се въведе едномандатен режим на управление- всяка от нас да управлява по един ден тялото,защото досегашната практика за постигане на консенсус дава лоши резултати-обикновенно трите сме на четири мнения,а последния път,докато се чудехме дали да изядем юнака ,или да бягаме,той ми разби носа с въдицата и прасна втора с радиото по главата,та три дни ходи като махараджа. Затова,нека гласуваме за предложението.Кой е за,освен мен?-Трета попита,Втора измуча нещо неразбрано изпод тялото,а първа в момента мислеше над въпроса,защо след като кравите са по-големи и силни от хората,ги слушат и им се подчиняват(от тук тръгна кравешката революция , която след четиредесет години разтърси света,а фундаменталистките от "Луда крава" заплатиха порива към свободата с най-крехките си телеса.Но това е една друга история, все някога и до нея ще стигнем)
-Една за,против?
Пак неясно измучаване и разсеян поглед
-Против няма,въздържали се две.Ще се редуваме така-Първа,Втора и Трета.Първа,ти си наред.
-Ъхъ,днес ще лежим...
Всъщност те се казваха съответно Фанка,Манка и Ганка, но номерацията се бърка по-трудно от имената,а всеки,сгрешил обръщението,дълго помнеше миризмата на опърлени гащи или сочна псувня
Ако погледнем изрази като "съдбата ми се усмихна","съдбата баше благосклонна", "съдбата се намръщи"и прочие,се вижда,че тя притезава човешки характеристики.И
наистина тази свръхестествена сила,която често се меси в делата ни,която кара птичето да изцапа точно нашата бяла риза,когато отиваме на среща,или разсейва баба Яга, докато тя се носи шеметно над гората,за да не забележи някой клон,има доста странни привички.Да си вечен,това значи,освен постоянно да ти е скучно,и да се побъркваш малко по малко.Конкретната съдба,която наблюдаваме, не беше лоша по принцип, но имаше особенно чувство за хумор и беше доста разсеяна. Вмомента опъваше от дебелата цигара с трева, набрана от девствените полянки на Небесните планини и наблюдаваше вълка Крум, който тичаше с кофа вода по стълбите...Беше и любимец, но ако той го знаеш,би си пуснал една струла в слепоочието...
Откакто си излежа присъдата за аферата с трите прасенца,Крум беше решил да стане нов човек, респективно вълк.Искаше да си изкарва прехраната честно, да бъде по -умен и да не се връзва като последен глупак в разни нечисти сделки.Мръсните свине прибраха застраховките от къщите и отпрашиха към Индустан да стават махараджи. а той лежа три години в затвора като съучастник.Като получи амнистия,потърси си работа,но лошата му характеристика не му даде кой знае какъв избор.Най накрая го назначиха в един салон-оказион за средства за придвижване.Едноместни и двуместни метли,летящи килимчета,самоходни ботуши и чехли се търкаляха редом с най обикновенни велосипеди,карети и ролери.Крум по цял ден търчеше с парчали и вода,лъскаше стоката,подшиваше обувките и килимчетата,а с клиентите се занимаваше кака Мара,мащехата на Хензел и Гретел,която след развода с баща им беше станала бизнесдама.Леко изкуфяла,тя по цял ден мърмореше за данъчни облекчения или обсъждаше с съседката градските клюки.Държането и с клиентите беше такова,че в последно времеминаваха през салона само чужденци,които не я познаваха,и не се връщаха втори път.Заради удоволствието да се отърват от нея,те с готовност зарязваха и кесиите си,само и само да се озоват далеч от нея.Иначе обичайната и жертва беше Крум, докато той се усети да набута в ушите си две чепки вълна и така да приглуши зловещия и глас до нивото на оцеляване.Всяка вечер кака Мара му даваше два лева и една паница леща, а киселите му подмятания ,че вълк леща не яде,завършваха с петдесет лицеви опори или ритник за начална скорост.На другия ден всичко започваше отново...
-Ставай,ставяй,бе,не чуеш ли?
-О,коя си ти,красавице неземна,с лик сияен и очи...
-Като те халосам,ще видиш кой съм,Патладжан съм,какво е ставало тук?
Скитника премигна няколко пъти:
-Вярно,че си ти,ми знам ли какво е ставало,къде ми е пицата?
-Каква пица те преследва?
-Не тя мен,а аз нея...Колко време ли съм лежал така?Колко е часа?
Патладжан извади слънчево-лунния часовник и го нагласи:
-Към полунощ,плюс-минус няколко часа,защо?
-Имам среща с онзи негодник,барон Слейв,в кръчма "Троен тулуп",спомена за някаква много добра оферта..
-Крайно време беше,оня ден платих патентния данък и оттогава ям само хляб и сол.А ума ми не побира с какво ще платя не тенекеджията за изчукването на ризницата и баланса на меча.Хайде,ставай и да тръгваме.
-Дай ми само пет минути,да се ориентирам кое точно ми е главата и кое задника,и веднага ставам.
-Че при теб има ли значение кое какво е?
-Как да няма?Веднъж по погрешка си сложих боксерките на главата и големи каши произлезоха от това.Но хубавото е,че оня страж,като се опита да ме срита отзад и си строши крака в шлема.Виж какво,барона каза да ида сам и дискретно.
-Какво беше дискретно?Избръснат и изкъпан?Внимавай,това мирише на нещо гнило...
-На гнило ти миришат партенките,дори и хлебарките избягаха от вас,а дискретно беше без тъпани и дайрета и да не казвам на никой
-А на мен що каза?
-Е,ти нали не си никой...
Два часа по късно.В една сянка до кръчмата Киркор се свиваше,целия подгизнал от поройния дъжд,и се чудеше кога ли ще приключи тайнствения разговор.Опита му да се присламчи,преоблечен като прислужница,отзад през кухнята,завърши съвсем безславно.
След като обели цяло ведро с лук,отблъсквайки мръснишките атаки на помощник готвача,той се опита да влезе в салона,но в момента,в който отвори вратата,една свободнолетяща халба,
съвсем леко отклонена от пръста на Съдбата,(тази веселячка прави какво ли не от скука)
го просна на задните му части,сваляйки перуката и забрадката.Шашнатия помощник-готвач се чуди точно две секунди,преди да му помогне да намери вратата,направлявайки умело пътя му с фурнаджийската лопата.Сега,под дъжда,отхвърлил идеята да влезе през комина-до минаването на дядо Коледа имаше доста време ,освен това камината бумтеше,неуморния му ум търсеше други пътища.Но тракането,което се чуваше от главата му,бе прекъснато от трясък
Едно тяло излетя през прозореца.С рефлекса на човек,не за пръв път попадащ в подобна ситуация,Скитника се приземи върху един от конете,вързани пред кръчмата.
Веднага след това се втурна слугата на барон направи изчисление кСлейв.С изключително . напрежение тойъде точно ще се стовари тялото на благородието и подложи там голяма плюшена възглавница, леко поокъсана-явно не за първи път се ползваше за тази ситуация. Моряка и каруцаря,които мъкнеха барона,имайки предвид сана му,го изхвърлиха бавно и тържествено,тананикайки химнаДокато слугата товареше барона на ръчната количка,украсена с гербове,Киркор притича да помогне на Скитника.Едно копито ,предназначено за Шмолц,увеличи пораженията от чирашката лопата-заглъхна и другото ухо на Киркор.Верни на мисълта"Заедно
можем да избягаме по- далич,те се зътътриха към жилището на Скитника,да обсъдят нещата.Едва влезнали,домакина затвори вратата,
подпря я с дебело дърво,за всеки случай,и се просна на нара...
Нещо изръмжа отдолу.Киркор подскочи
-Какво беше това,да не си си взел куче?
-Не е куче,ами пица,и не съм я взел,ми тя ми се натрапи...
-Пак почна несвързано ...Добре,разкажи сега какво си говорихте с барона,дето е толкова секретно.
-Значи,барона иска да вземе ръката на принцесата и да стане крал един ден.Ама нямал финанси,а му трябвали.Затова му хрумнала една блестяща идея-да ни наеме нас и да ни прати през девет земи в десета-където имало несметно съкровище,събирано от векове от Ламята Спаска под формата на златни ябълки...
-О,нее..
-Точно така-о,не.Барона има и карта.И едва ли е нужно да ти споменавам,че това е една от фалшивите карти,които печатахме миналата година по време на стагнацията,да изкараме някой лев..
-И ти отказа,нали?
-Нямаше как,първо,защото даде малко аванс за събиране на отряд,и второ,ако му бях казал,че картата е фалшива,града щеше да ни стане тесен...
-Ами сега?Какво ще правим?
-Винаги можем да измислим нещо.Да потеглим,пък ще видим.Първо,трябва да съберем отряд-предлагам да са не толкова способни и известни хора,които няма да искат голям хонорар

На следващия ден двамата приятели отидоха в кметството и подадоха обявление,като платиха съответните такси.Един час по късно градския глашатай обикаляше из улиците и с провлачен глас съобщаваше на населението,че"се търсят храбри,умни и доблестни, с добро храносмилане и приключенски дух мъже,за да вземат участие в начинание,което ако не друго, защитава благородна кауза.Сгледата ще се състои в офиса на прословутия геройАлфред Шмолц,назоваван още Скитника,днес подир обяд"
В уречения час и на уреченото място, вместо очакваната тълпа рицари,готови да жертват живота си за справедливата кауза,Скитника видя само ухилен мургав младеж и двама биещи се монаси-единия от ордена на Грешката на Петия ден, а другия- от Грешката на шестия ден.След като охлади страстите им с кофа вода,той с почуда разбра,че не Великата поправка е причина за за спора,а въпросът дали кюфтетата с лук са по хубави от тези без.
Шмолц записа имената им и започна да им обяснявакаква е работата.
Разбира се,пропусна да спомене за златните ябълки,но наблегна на това,че би било благородно да се намерят храбреци,които да освободят един поробен край от вековния гнет на Ламята Спаска. С тази си постъпка освен че ще заслужат място в потните нозе на Джейф за вечни времена, те ще се покрият с слава от глава до петии ще имат възможноста да се възползватот благодарноста на местните селяни и по специално девиците.Скучаещите братя се съгласиха да тръгнат,а що се отнася до Али Мюмюн Густавсон,той беше готов да отиде навсякъде,стига да е по далеч от твърдата ръка на местния стражеви началник.В момента, в който си стискаха ръцете и поливаха съдружието с бутилка кировка,през вратата се стрелна някой и с мощен скок се озова зад дивана.Секунда след това на вратата застана кака Мара,с вид, който би обърнал в бягство и шести американски флот:
-Къде е тази гад?-Мазилката се напука
-Коя гад,добра ми жено,ако имаш предвид Киркор,той е на риба- на спокойствието и хладнокръвието на Скитника би завидял и професионален политик по време на избори.
-За вълка Крум говоря,стори ми се че го видях да влиза тук.- едно стъкло се напука
-Грешка имаш, добра женоНи вълк,ни мечка е минавала през офиса,но намен ми се стори,че някойнадолу по улицата.Мисля,че той беше...
С бясно ръмжене,без да се сбогува,Мара се понесе в указаната посока.Скитника изчака няколко секунди и с благ тон промълви:
-Стани,Круме.Сподели с нас,поради какво така се намери в това положение?И стига си треперил,мъж си все пак.
Пъхтейки тежко,Крум измънка:
-Ударих я по главата...
-Но защо?
-Прецени сам,Скитник...Тя седеше с гръб,вратата отзад беше отворена,а тигана ми беше под ръка.Как да не се възползвам?
-И какво стана после?
-Ами хвърлих тигана,а тя скочи и го взе.Аз хукнах по търговската улица,да се скрия в тълпата...И сега половината тълпа е в болницата с диагноза "Удар от тиган".А за мен вече няма място в този град.
-Ще ти помогна,каза Скитника-ама да знаеш,че някой ден ще ми връщаш услугата.Добре дошъл в отряда
Рано на другата сутрин отряда потегли.Най отпред,яхнал дръгливия кон Крантинант,яздеше Скитника.На дъното на дисагитеедна по-особенна пица,но нейното присъствие беше тайна за всички.Зад него, натоварен с две раници-една отпред и една отзад, притърчаше вълка Крум. След тях, увлечени в догматични спорове(за догматични спорове може да мине всичко-от това,дали праведната глава на Джейф го е боляла прекалено много на Шестия ден,до това , дали блондинките са по-добри от червенокосите) крачеха брат Галфонтий и господин отец бай Василий, и двамата с раса, които прикриваха леки брони, единия въоръжев със сабя, която едва ли е имала друга употреба, освен да разпъжда мухи, а брат Галфонтий мъкнеше дебела тояга,обкована с железни пръстени.След тях с бодра стъпка крачеше един момък от Тиролските планини, Айнолд Швайцсникърс, присъединил се към отряда в последния момент.
Той се беше преселил в Тифа,воден от доброто желание да стане актьор и да радва хората, но единственото му качество,подходящо за сцената беше гигантския му ръст. Така дори и публиката с по-неточен мерник успяваше да отчете по някой домат,яйце или дори средно голяма диня. Но след пет сезона в ролята на трето дърво отлявомалкото мозъче на Айнолд загря,че е време да потърси нещо по различно,и идеяята за приключенско пътуване му се видя добра,а и другите от отряда бяха доволни, че с тях има някой, койта ако не друго, изглежда страшно.Последни в колоната бяха Али Мюмюн Густавсон,весел ром от норвежки произход,както твърдеше (да повярваш на това е все едно да повярваш,че конската муха произлиза от конете) и Киркор,яхнал едро и добродушно санбернарско куче.Киркор обясняваше на Али,че двуръчния меч не се използва в бой от двама души едновременно,а се държи с две ръце.
Ухиления тъмен субект кимаше разсеяно и по стар навикнаблюдаваше минувачите,преценявайки вероятноста да имат тежки кесии, оставени на лесно място.Така,без никакви произшествия,отряда напусна Тифа,
сподирян от традиционния местен поздрав "Д"еа ма"а ви"(значението му се губи из вековете, но това не пречи да е изключително често използван)и се отправи на дългия и пълен с трудности път

Виновен съм...но си прощавам